Мууди'с: България бавно се възстановява след фискалната криза от 2014

Константин Киприос (вице-президент и старши кредитен офицер на Инвеститорски услуги Мууди'с) коментира, че българската банкова система върви бавно по пътя на възстановяването след кризата, преживяна след краха на КТБ през 2014.

Марко Занинели, водещ анализатор за България и региона на Централна и Източна Европа в Мууди'с, добави че реформите започнати от настоящото правителство вероятно ще балансират негативния ефект от фалита на банката.

Киприос и Занинели бяха сред участниците на 6-тата Конференция за кредитен мениджмънт, организирана от ICAP България миналия вторник.

ICAP е една от най-успешните компании за бизнес услуги в Югоизточна Европа, която оперира в шест държави от региона и е една от малкото компании, които са получили международна акредитация като агенция за кредитен рейтинг.

''Новините'' е сред медийните партньори на конференцията, на която се събраха специалисти в областта на мениджмънта на кредитни рискове, представители на банки, български и международни компании.

По думите на Киприос, условията за банкови опрации в България остават сложни, особено с високата задлъжнялост в корпоративния сектор, която достига до 110% от БВП – почти двойно на стойностите регистрирани в европейското икономическо пространство.

Въпреки това се наблюдават и позитивни развития, тъй като българската икономика бавно се въстановява и регулацията и надзора над банките постепенно се подобрява.

Киприос каза, че очаквания икономически разтеж от 1,7% през 2015 е под потенциала на икономиката, а се предвижда и подобрение на показателите през 2016.

Според него нивото на безработица в страната (10%) остава относително високо в сравнение с други страни, но се наблюдава цялостно подобрение на пазара на труда.

Цените на недвижимите имоти също бележат позитивно развитие, като така се осигурява допълнителна подкрепа за банковия сектор.

Киприос отбеляза, че гръцката банкова криза и възможността Гърция да напусне еврозоната представляваше сериозна опасност, тъй като гръцките банки представляват 20% от банковата система. Все пак, третия спасителен план за южната ни съседка, както и фактът че Гърция остана в икономическото пространство се оказа ползотворно развитие за България.

Придобиването на Алфа Банк, единствената гръцка банка, която оперираше извън пределите на България от Пощенска банка допълнително стабилизира сектора.

Киприос подчерта, че срива в КТБ показва сериозно пропукване в банковия надзор на страната. Той допълни, че е отнело доста време да се справим с кризата, тъй като изплащането на депозитите е започнало след цели 6 месеца – през декември 2014.

Той каза, че директивата за възстановяване и развитие на банките в ЕС, която влезе в сила на 1 януари 2015, се е оказала доста важна, тъй като е позволила на властите да се намесят преди кризата да излезе извън контрол. Киприос допълни, че в последствие БНБ също е предприела мерки, за да осигури по-добър банков надзор.

По негови думи, качествената преоценка на активите, както и стрес тестовете, които се очаква да бъдат проведени през следващата година, ще възстановят доверието в обществото и инвеститорите в банковия сектор.

Забелязано е и подобрение в условията за финансиране на банките, като депозитите са се увеличили като процент от целия обем на финансиране.

Колегата на Киприос, Занинели, отбеляза, че 2014 се е характеризирала с увеличение на задлъжнялостта в публичния сектор, висока безработица, ниски нива на преки чуждестранни инвестиции и изключително бавно покачващо се търсене на пазара за стоки и услуги.

По негови думи, именно това са били факторите, които са допринесли за по-бавните темпове на икономическо развитие, което се забелязва в страната в сравнение с темповете в други страни от ЕС. Според Занинели, фискалната консолидация, започната от правителството в края на програмния период 2007-2013, ще ограничи възможностите за растеж в страната през 2015-2016 до 2%.

Въпреки това, той отбеляза и позитивни тенденции, като например увеличението на износа на български стоки в и извън ЕС. По негови думи, позитивните нагласи, съчетани с въвеждането на реформи, ще помогнат на страната да достигне до същите нива като тези в останалата част на Европа.

Подобно на своя колега, Занинели отбеляза, че високата междуфирмена задлъжнялост продължава да бъде голям проблем в България.

Периода 2013-2014 се е оказал показателен за загубата на доверие както в публичния, така и в банковия сектори. Като допълнение, политическата криза в периода е попречила на България да постигне ниво на икономическо възстановяване, което се е случило в други части на Централна и Източна Европа.

Занинели очерта два големи шока, случили се в страната именно в този период.

Първият е бил разширяването на фискалния дефицит, тъй като разходите са нараснали по време на периода на политическа нестабилност, докато приходите са останали на същото ниво.

Вторият по негови думи, е бил фалитът на КТБ, който е допринесъл за увеличението на публичния дълг през 2014.

До 2013 включително нивата на публичната задлъжнялост са оставали ниски, но са се увеличили с цели 9.2% през 2014 и се очкава да достигнат до 30% през 2016. Въпреки това, дори тези нива са относително ниски, в сравнение с другите страни в ЕС. По този начин страната ни е успяла да запази и високия си кредитен рейтинг.

Сривът на КТБ, както и времето, което е отнело на страната да се справи с кризата, е показал проблеми в управлението на банковия сектор и особено недостатъците в банковия надзор от страна на БНБ.

Занинели подчерта, че необходимостта от цялостно въвеждане на реформи от правителството е належаща, особено в здравеопазването, енергетиката и пенсионния сектор.

Анализаторът определи основните стъпки за това: България да спазва стриктно Директивата на ЕС за въстановяване и развитие, провеждането на обстойно преразглеждане на активите и стресови тестове, както и подобрение на банковия надзор, осъществяван от БНБ.