Блумбърг: Централните банки до смърт се страхуват от дефлация

Ето защо Федералният резерв, Европейската централна банка, Централните банки на Канада, Япония и Швеция гонят целева инфлация от 2%. Те не обичат повишаващите се цени, но се тревожат от последствията от общия спад на потребителските цени.

За съжаление те изглеждат безсилни в постигането на целите си в настоящата икономическа среда. Всички са насочили вниманието си към Япония, където потребителските цени спадат в 48 от последните 83 тримесечия. Този модел на дефлация отдавна убеди японските купувачи да стоят далеч от покупки в очакване на по-ниски цени. Но резултатът са излишни запаси и твърде голям производствен капацитет, което смъкна цените още повече към дъното. Това потвърждава очакванията за голямата сдържаност на купувачите.

Резултатът от тази дефлационна спирала е слаба икономика със средно нарастване на реалния БВП от само 0,8% годишен темп от 1994 г. Централните банки се опасяват, че в дефлационната среда, дълговата тежест остава, но способността за обслужване на дълговете намалява заедно със спада в номиналните доходи и отслабването на корпоративните парични потоци. Така фалитите скачат, докато заемите, потребителските разходи и капиталовите инвестиции отслабват. Дефлацията остава ясна непосредствена опасност. Тревожно е, че средствата за защита, които използват централните банки не работят.

На първо място, в отговор на финансовата криза, те трябваше да понижат референтните лихвени проценти почти до нула и да спасяват засегнатите си банки и други финансови институции. Това можеше да изпревари финансовия колапс, но беше направено малко, за да се стимулира кредитирането, разходите, капиталовите инвестиции и икономическата активност като цяло. Но банките са твърде уплашени, за да отпускат заеми.

И тъй като те отказаха да бъдат разделени, а някои да изчезнат, регулаторите ги оставиха без печеливши дейности като търгуване със собствен капитал и продажба на сложни деривати. Това ги принуди да се върнат към по-малко изгодното традиционно кредитиране – заемайки евтино и краткосрочно пари и давайки дългосрочни заеми за печалба. Свиването на разликата между краткосрочни и дългосрочни средства прави този бизнес още по-малко атрактивен.

Като следващ ход, Централните банки въведоха количествени облекчения, закупувайки огромни количества държавен дълг и други ценни книжа. ФЕД спря програмата за количествено облекчение през октомври 2014 г. , но ЕЦБ и Японската централна банка все още разширяват своите програми и от отчаяние въведоха отрицателни лихвени проценти.

Те знаят много добре, че разходите по заеми, на или под т.нар. нулева граница предизвиква множество финансови изкривяванията. Централните банки опитаха почти всичко, но при сегашния дефлационен климат паричната политика е импотентна и политиците се оказват неефективни. Това е добра новина за ценните книжа и долара, но лоша за акциите и стоките.