6 май - Ден на храбростта и Българската армия

На 6 май България отбелязва освен Гергьовден, и Деня на храбростта и празника на Българската армия.

Празникът започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

С указ № 5 от 9 януари 1880 г. пък се постановява честването на празника.

През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите.

Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст", а тържеството завършва с военен парад.

До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември – денят на победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г.

През 20-те години на XX в. този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май.

От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската.

За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.

След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната.

Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г.

Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка.

Две години, 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник.

През 1993 г. с постановление на Министерски съвет № 15 от 27 януари 6 май е обявен за Ден на храбростта и празник на Българската армия.