Хелзинкският комитет не се отказва от разследване срещу Бойко Борисов

Правозащитници и граждани с правната помощ на Българския хелзинкски комитет (БХК) са обжалвали отказа на Софийската градска прокуратура (СГП) да образува досъдебно производство срещу премиера Бойко Борисов, съобщи БХК. Искането за разследване срещу министър-председателя е по сигнал на организацията, подкрепен от 41 граждани, заради прякото му поощрение на групи, които незаконно задържат по границите хора, които търсят убежище в страната. За целта се използва насилие, защото те са чужденци, араби и мюсюлмани – т.нар. "хайки" за бежанци, аргументират се от комитета.

Прокуратурата бе сигнализирана заради изявление на Борисов пред журналисти от 10 април 2016 г. относно тези хайки: "Аз се свързах с тези момчета, говорихме. Всяка помощ, която е за полицията, за "Гранична полиция" и за държавата, е добре дошла", заяви тогава премиерът. Той допълни още, че лично е разговарял с тях и им е благодарил. Освен това изпратил директора на "Гранична полиция" да се срещне с тях, за да си координират сигналите и това, което трябва. "Тя държавата е наша обща. Всеки, който помогне, само едно "Благодаря" заслужава. Така, че вече сме го направили. Факт е, че изпратих от София до Бургас да дойде шефът на "Гранична полиция", те се бяха свързали с граничарите на местния пункт. Така, че само помощ е това", коментира Борисов.

В сигнала си БХК твърди, че има данни за извършено престъпление по чл. 162, ал. 1 от Наказателния кодекс - подбуждане към дискриминация. С посоченото изявление Борисов подбуждал към дискриминация и насилие, основани на народностната и етническата принадлежност на чужденците, пресичащи българската граница, търсейки убежище, е отбелязано в сигнала до държавното обвинение.

Там е записано още, че има данни и за друго престъпление - явно подбуждане към извършване на престъпление. Според сигнала престъпленията, към които Борисов подбужда, са за употреба на насилие спрямо хора, поради тяхната етническа принадлежност; образуване, ръководство и участие в организации и групи, които си поставят за цел или системно допускат такова насилие; участие в тълпи, събрани за нападение на граждани във връзка с националната и етническата им принадлежност, както и за принуда над другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, посредством сила или заплашване.

На 14 май 2016 г. прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство. Според държавното обвинение няма данни за подбуждане към дискриминация, тъй като използваните от Борисов думи не били "в състояние да предизвикат отрицателни чувства в широк кръг адресати"; премиерът е нямал за цел да "налага чувства на вражда, омраза или неравноправно отношение", а изразил "своя лична позиция".

Жалбата си срещу отказа на прокуратурата, БХК аргументира с неговата необоснованост и противоречие със закона. В постановлението си прокуратурата използва произволна дефиниция на "дискриминация", която не съществува в никой нормативен акт и противоречи на съществуващите легални определения, пише в жалбата.

Освен това изводът на прокуратурата, че няма подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, тъй като изявленията на Борисов не били "в състояние да предизвикат отрицателни чувства в широк кръг адресати" противоречи на закона, според който е достатъчно да има подбуждане към дискриминация или насилие, и без да има подбуждане към омраза. "Дискриминацията и насилието са въпрос на действие, а не на чувства и отношение", аргументират се БХК в жалбата си.

Според жалбоподателите необоснован е и изводът на прокуратурата, че с изказванията си Борисов е изразил "своя лична позиция". Тъй като Борисов е направил изявленията си не като обикновено физическо лице в частен кръг, а публично в качеството си на министър-председател на България пред множество журналисти с цел и с неизбежен резултат те да разпространят изказванията му сред цялото обществото.

"Това не е "лична" позиция, а е позицията на властта", отбелязва БХК.