МВФ: Мерките за погасяване на гръцкия дълг са недостатъчни

Решението на Еврогрупата да активира средносрочни мерки, предложени от Европейския стабилизационен механизъм (фонда ESM), за краткосрочно облекчаване на дълга на Гърция само ще отложи евентуалната допълнителна намеса след приключване на третата спасителна програма към средата на 2018-а година, докато самият одобрен пакет се определя като "недостатъчен", съобщи пред журналисти висш представител на МВФ, цитиран от агенция Блумбърг, предаде БНР.

Фондът също така изразява съмнение относно поставените високи цели за бюджетния излишък като процент от БВП на Гърция за 2018-а година и отбелязва, че международните институциите са все още далеч от постигането на съгласие за решаване на гръцкия въпрос. МВФ продължава да настоява пред своите европейски партньори да определят по-конкретни средносрочни мерки за облекчаване на гръцкия дълг.

Шефът на Еврогрупата Йерун Дейселблум отложи преговорите по въпроса, отбелязвайки постоянната позиция на ЕС и добави, че МВФ е наясно с това.

Фондът остава прекалено резервиран по отношение на упоритостта на партньорите от ЕС за постигна на първичен бюджетен излишък (изключвайки разходите по обслъжване на дълга) в размер на 3,5% от БВП през 2018-а година, както и за следващите 10 години, тъй като смята, че това оставя открита опасността за прилагане на нови фискални мерки на икономии в бъдеще.

Висшият представител на МВФ отбеляза, че колкото по-дълго ЕС продължава да настоява за висок процент на бюджетния излишък, толкова настоящата спасителна програма заслужава по-малко доверие. Същият източник защити фонда по повод на съобщенията, че той настоява за по-сурови и по-строги мерки на икономии, отбелязвайки европейското решение за нереално високи цели за бюджетния излишък на Гърция. Според МВФ страната може да живее с излишък от 3,5%, но самият той предпочита по-нисък бюджетен излишък от 1,5 на сто.

Тези коментари са факт, след като в понеделник финансовите министри на еврозоната (Еврогрупата) одобриха пакет от краткосрочни мерки за облекчаване на дълговата тежест на Гърция в понеделник. В същото време обаче Еврогрупата заяви, че всяко едно обсъждане на по-важни средносрочни мерки в тази посока ще трябва да почака до края на третата спасителна програма, която изтичат към средата на 2018-а година.

Одобрените краткосрочни мерки включват удължаване на падежите на гръцките заеми, понижаване на лихвеният марж и на лихвените суапове, като според Еврогрупата това би намалило дълговата тежест на страната с до 20% до 2060-а година.

Краткосрочните дългови мерки са готови да бъдат изпълнени, заяви Дейселблум на пресконференция след края на вчерашното заседание на финансовите министри от еврозоната. Ние сме решени да определим какви допълнителни мерки за гръцкия дълг ще бъдат необходими през и след 2018-а година, допълни той.

Дейселблум също така каза, че Международният валутен фонд е потвърдил, че ще препоръча допълнително финансиране за Гърция, след като бе постигнато "споразумение на техническо ниво" относно втория преглед по спасителната програма за Атина.

Въпреки че очаква скорошно подновяване на преговорите в Атина за постигане на това споразумение, той не очаква цялостното преразглеждане на спасителната програма да бъде завършено преди края на настоящата година.

Йерун Дейселблум също така посочи, че Еврогрупата е отхвърлила гръцкото искане за намаляване на основната цел за бюджетния излишък под 3,5% от БВП след 2018, за да направи своята икономика по-конкурентоспособна. Той обаче отбеляза, че все още няма съгласие за това, колко дълго настоящите фискални цели да останат в сила. Чух най-малко 19 различни идеи около масата на преговорите, посочи той, но допълни, че не вижда спешна необходимост за решаване на този проблем преди 2018-а година.