По думите му изводите са два - през следващите години допълнителните работни места ще се запълват от хора с относително ниско образование, а това е пречка за развитие на индустрия с по-висока добавена стойност. И второ - при ясни перспективи за покачване цената на труда, това ще доведе до фалиране на производствата, базирани на ниска цена на труда, заради изчерпване на тяхната конкурентоспособност, а освободената работна сила ще бъде ангажирана в производства с по-висока добавена стойност и които осигуряват и по-атрактивно възнаграждение.
Томислав Дончев посочи, че България е индустриална сила, като има среден дял на индустриалното производство 28 на сто от БВП. Страната ни има по-високи показатели и от Средноевропейските, например Гърция има 15,5% индустриалното производство от БВП, Румъния - 32%, Франция 19, 4% и 30 на сто за Германия. Промишленото производство в България е пораснало с 4,3 %, към юли тази година, ръстът на преработващата промишленост е над 6,3%, наблюдава се спад на добивната промишленост.
Според вицепремиера ръстът на производствата с висока добавена стойност е скромен и е необходимо, когато говорим за "Индустрия 4.0" и за дигиталната трансформация, да си поставяме и да следваме по-високи цели.
Бъдещето е на дигиталните технологии и в това е шансът на България, каза Томислав Дончев. Бизнесът в страната трябва да си поставя по-високи цели, като инициативите да бъдат бързи, умни и амбициозни. Недопустимо е една дигитална авангардна бизнес инициатива да е спъвана от излишен бюрократичен натиск от страна на държавата. В заключение Томислав Дончев посочи, че не е реално да се прави "Индустрия 4.0" с Администрация 1.0 -2.0 и с Образование 2.0.