Лицата на войната, Фаина Савенкова пред Novinite.bg: Животът на децата от Донбас по-малко важен ли е за вас?

Лицата на войната, Фаина Савенкова пред Novinite.bg: Животът на децата от Донбас по-малко важен ли е за вас?
A A+ A++ A

Интервю на Михаела Михайлова

Тя е на 13, а вече се е сблъскала с ужаса на войната. Дете без детство, едно от многото. Може да е още малка, но вече е писател. Пише за това, което вижда - война, разруха, страх, но и мечтае за мир и да ходи на училище.

Екипът на Novinite.bg се свърза с Фаина Савенкова, за да разберем как едно момиче на крехка възраст приема войната. 

Здравейте, благодарим Ви, че приехте поканата ни. Разкажете ни за себе си – къде сте сега, с какво се занимавате.

Здравейте! Казвам се Фаина Савенкова, аз съм амбициозна писателка от Луганск. Сега съм на 13 години. Но като цяло съм обикновен жител. Сега съм точно там, в Луганск, не съм пътувала никъде.

Разкажете ни какво се случи около вас през последните дни? Има ли страх хората?

Да, разбира се, че има страх. Ако през 2014 г. бях още много малка и не разбирах напълно какво се случва, сега всичко е различно. Наистина е страшно. Като цяло, поради факта, че часовете в училищата бяха отменени по време на активния обстрел, сега се опитвам да повторя темите на вече изучените уроци и поне малко да разбера новите. Все пак войната ще приключи някой ден.

На въпроса, дали ще приключи войната тя ни отговори: “Не знам. Мисля, че това е въпрос за възрастните и колко важен е животът на обикновените хора за тях”

Как мислите, че може да се излезе от ситуацията?

Винаги ми се е струвало, че на първо място трябва да можеш да преговаряш. Но ако не може да се постигне споразумение, вероятно няма друг изход. Все пак ми е жал за хората, замесени в случващото се. Не трябва да е така, грешно е.

Имате ли мобилизирани роднини? Какви са заповедите на войниците?

Не, няма мобилизирани роднини, но има мобилизирани приятели. Разбира се, никой от тях не ми казва какво и на кого са дадени заповедите.

Какво не виждаме - ние хора далеч от Украйна?

Трудно е да се каже, мисля, че ако някой се интересува от случващото се в Донбас, той е успял да намери информация, за да направи пълна картина. Но преди всичко ми се струва, че умората, несигурността и огорчението на хората винаги остават зад кулисите, защото ние добре осъзнаваме, че се води гражданска война и в нея никога няма да има победители. Животът на хората не може да бъде върнат.

Тя пише дори и сега. Пише за мира, за войната, за надеждата. Ето последното й есе. Преведено от Любо Данков, за Novinite.bg

“Изглед от прозореца на училището

Фаина Савенкова /13 годишна писателка от Луганск/:

Когато погледнете лицата на актьори, музиканти, политици, които сега се застъпват за мир в Украйна, това вече не предизвиква особени емоции. Никакви. След половин час или час всички тези хора отново ще се върнат в топлите си удобни апартаменти, ще отидат към обичайния си безпроблемен живот. Така че защо да не поговорят? Вижте тези лица. Те са спокойни и безразлични, само понякога пускат по една сълза в името на ефектен кадър за медиите. Не им пука и всички го знаят. И когато на общественици и политици не им пука, идват военните. И тогава започва друга история.

Войната е мръсотия и кръв. Винаги. И жителите на Донбас добре знаят това. Повярвайте ми, ние знаем какво е болка и безсилие. Знаем какво е да крещиш в нищото. Знаем повече за войната от онези, които я гледат само в новинарски истории и в аматьорски видеоклипове. Видяхме я отблизо, израснахме с нея. И няма да се променим. Затова повече от всичко друго искаме мир за всички. Просто за да не търсим с очи място, където да се скрием при всеки звук.

Не съм против митингите. Войната в Украйна раздели мнозина, точно както ги раздели майдана през 2014 г. Но колко от вас излязоха на протест срещу обстрела на Донбас през 2014 г.? Животът на децата от Донбас по-малко важен ли е за вас? Или това беше вътрешна работа на Украйна? Животът ми беше заложен на карта, както и животът на всеки цивилен в Донбас. Молихме със сълзи да ни защитите. Също толкова силно искахме просто да живеем, да виждаме спокойно небе над главите си и да правим планове за бъдещето. 8 дълги години. Повече от половината от живота ми. Всички останаха безразлични.

Когато обществениците и политиците са безразлични, идват военните. Нарича се рутина. Жестока рутина. Политиците не можаха да се договорят. След 8 години Русия се яви на войната и всички се уплашиха. Някой се надяваше, че ще бъде различно? Че ще е възможно да се убиват хора безнаказано в продължение на много години? От 8 години молим Украйна да спре и да се замисли, слушайки празните и обещания и лъжи под експлозиите на снаряди. Но нашата история не ви беше интересна. И сега, 8 години по-късно, нашият град е тих. Необичайно усещане, май просто отвикнах от тишината. Съгласна съм да тръгнем срещу войната. Но само ако там първо се сетят, че Украйна ни убива от 8 години. Ако си спомнят загиналите деца на Донбас. Помните ли имената им? И, разбира се, ако не забравят да кажат, че Украйна продължава да стреля по нашите градове и сега. Готови ли сте наистина да се борите за мир, макар и в ущърб на себе си? Или все пак това е лицемерие, а не разбиране, че животът на човека е безценен, дори и да има други възгледи и местожителство? Надявам се това скоро да свърши и всички отново, без страх, да гледаме ясното небе. Мир на всички!”

#Донбас #война #Украйна

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »