Москва и Вашингтон се върнаха към хладното съперничество

Преди един месец повечето американци нямаше да могат да намерят Крим на картата. Но светкавичното му завземане от Москва рязко преначерта геополитическия атлас и може би решително сложи край на 25-годишните, често бурни, но все пак конструктивни отношения между САЩ и Русия, пише Питър Бейкър в статия за "Ню Йорк Таймс".

След падането на Берлинската стена през 1989 г. Вашингтон и Москва се стремяха да заменят съперничеството си от времето на Студената война с нова форма на партньорство, то беше подложено на изпитание криза след криза, но издържа по свой особен начин. След всяко скъсване, било то заради Косово, Ирак или Грузия, идваше ново "презареждане", което връщаше двете сили в нелекото равновесно положение.

Решението на президента Владимир Путин да изтръгне Крим от Украйна, затвърдено на предизвикателна церемония по подписването на договора в Кремъл вчера, заплашва да открие нова, по-опасна ера. Дори това да не е нова Студена война, както някои се опасяват, тя вероятно ще включва продължителен период на конфронтация и отчуждаване, които трудно ще бъдат преодолени. Следващото "презареждане", ако въобще има такова, за момента изглежда много далечно и невероятно.

"Това е земетресение и то не земетресение от четвърта степен", казва Тоби Гати, дългогодишна специалистка по Русия, която работи в Държавния департамент по времето на президента Бил Клинтън, а в момента е в правната кантора Акин Гъмп Щраус Хауер енд Фелд. Макар това да не е завръщане към Студената война, то действително разбива мечтите от 1989 г, казва тя. "Европа цяла и свободна? Ами, това е свободна за всички Европа. И ние не знаем как да реагираме на това. Вече не знаем как да контролираме начина на говорене", допълва Гати.

Стивън Дж. Хедли, който беше съветник по националната сигурност на президента Джордж Буш, заяви, че възстановяването от конфликта ще бъде по-трудно, отколкото преди, защото Путин фактически отхвърля международния ред, установен след разпадането на СССР. "Той иска да пренапише историята след края на Студената война. Ние имаме фундаментално различни подходи към това каква ще бъде Европа", заяви Хедли.

В Белия дом вчера президентът Обама обмисляше следващите си ходове, допълнителни санкции за наказването на Русия за "заграбването на земя", както каза вицепрезидентът Джо Байдън вчера във Варшава. "В частни разговори представители на администрацията признават, че шансовете за измъкването на Крим от Русия са минимални и че истинският въпрос е дали Западът може да спре Путин, за да спре да дестабилизира и дори да опита да поеме контрола върху Източна Украйна.

Стабилната интеграция на Русия в международната общност, достигнала кулминацията си с приемането й в Световната търговска организация през 2012 г. с помощта на Обама, беше преобърната, след като вчера САЩ и още шест индустриализирани страни решиха да проведат среща идната седмица като Г-7, слагайки край на Г-8, към която Русия се присъедини през 1998 г.

Държавният секретар Джон Кери заяви, че речта на Путин, в която обяви анексирането на Крим, "не отговаря на реалността". Макар Русия да има легитимни интереси в Украйна, "това не легитимира вземането на нещо, което искаш, просто защото го искаш или защото си гневен от края на Студената война или от края на Съветския съюз или каквото и да е друго", допълни той.

Застрашени са всички области, в които САЩ и Русия си сътрудничат. Двете държави работят заедно в изследването на Космоса, а достъпът на американците до Международната космическа станция (МКС) зависи изцяло от руски ракети-носители. Американски военни, пътуващи от и за Афганистан, преминават през руското въздушно пространство. Разузнавателните агенции обменят информация за терористични организации, макар и не винаги цялата. Американски експерти помагат на руснаците да унищожат старо ядрено оръжие.

Макар Обама и Путин да си разменят дипломатически удари, техните правителства работеха усилено за предотвратяване на щетите. Дипломати от САЩ и Русия поддържаха контакти миналата седмица, за да покажат, че все още могат да работят заедно по преговорите за иранската ядрена програма, след което се върнаха в Женева тази седмица за нови преговори. След като първоначално заплашиха да наложат забрана на американски ядрени инспектори въз основа на новия договор СТАРТ, подписан от Обама, руски официални представители спокойно казаха на колегите си, че инспекциите ще продължат.

"Ние можем да си сътрудничим, въпреки че имаме някои различия, сериозни различия, по други неща. Това е трагедията на случилото се в Крим", заяви Кери. Продължаването на това сътрудничество под радара, ако Западът приложи наказателните санкции, с които заплашва, изглежда проблематично. Отношенията наистина бяха възобновени след войната на Русия в Грузия през 2008 г. В този случай наскоро встъпилият в длъжност Обама обяви възстановяването на връзките за ключов приоритет и много западни страни искаха да продължат напред, отчасти защото обвиниха грузинския президент Михаил Саакашвили в провокиране на Москва.

Но дълго преди руските войски да окупират Крим, отношенията вече бяха тръгнали надолу по спиралата, особено откакто Путин официално започна втория си мандат като президент през 2012 г. Двамата с Обама не изпитваха голямо уважение един към друг и Путин обвини САЩ за уличните протести в Москва. Той отхвърли опитите на Обама за възобновяване на преговорите за съкращаване на ядреното оръжие и даде убежище на бившия сътрудник на Агенцията за национална сигурност Едуард Сноудън, който разкри програмата й за наблюдение.

В отговор на това Обама обяви "пауза" в отношенията и отмени визита в Москва, като стана първият президент, който пропуска руско-американска среща на върха от повече от половин век. Със свалянето на проруския президент на Украйна след прозападните улични протести и отговора на Русия, която изпрати войски в Крим, критичната точка беше премината.

Майкъл МасФаул, който беше оптимистичният и енергичен архитект на политиката на Обама спрямо Русия и по-късно стана посланик в Москва, изрази разочарованието си в мрачно съобщение във Фейсбук преди няколко дни. "Днес съм много депресиран. Моята единствена надежда е, че този мрачен период няма да продължи колкото последната Студена война", написа той, намеквайки за престоящата изолация на Русия.

Според специалистите това няма да е това Студена война, която беше глобално съревнование на идеологии, противопоставящо капитализма на комунизма. Путин се самоопределя като лидер на антиамериканските настроения, но той е вкоренен по-скоро в руския национализъм, отколкото в марксистката философия и основното му внимание е насочено към собствения му регион.

Но това не означава, че няма да е трудно. "Това може да се превърне в изключително грозен и продължителен конфликт между Изтока и Запада", смята Майкъл Добс, историк на Студената война и писател, който отразява като журналист края на СССР. "Това няма да е точно като Студената война, защото няма да бъде битка за контрол на света. Ще бъде нещо като Югославия в много по-големи и опасни мащаби", допълва той.

И ако това не е нова Студена война, не са и новите отношения, към които Вашингтон се стремеше през 1989 г. "Опасявам се, че ставаме свидетели на нещо напълно различно от последните 25 години", казва Андрю Къчинс, директор на отдел "Русия" в Центъра за стратегически и международни изследвания. "Трудно ми е да си представя да се върнем скоро или изобщо, докато Путин е на власт, там, където бяха руско-американските отношения", допълва той.

Източник: БГНЕС