В Света гора: гладът учи на занаят

Старата поговорка "гладът учи на занаят" днес намира своето ново приложение на Атон, пише гръцкият в. "Ангелиофорос".

Манастирите изпитват трудности да посрещат хилядите поклонници. Слагат на трапезата съвсем малко храна, а поклонниците се притесняват, че и това е в тежест на братствата.

През последните пет години проявите на икономическата криза стават все по-видими за 20-те манастира, скитовете и килиите на Свещената планина. Съвсем доскоро монасите с радост посрещаха благочестивите посетители. Сега обаче се притесняват, че не могат да им предложат заедно с благословението и една чиния топла храна. Ограничаването на дейността на банките, неизплащането на средствата, с които се издържат манастирите, доведе до промяна и в ежедневието на монасите.

Старата поговорка "гладът учи на занаят" днес намира своето ново приложение на Атон. Много манастири, за да оцелеят, се завърнаха към риболова. Полуостровът все още "държи" определени рибни полета. Ватопедският манастир, например, построи рибарници по подобие на тези в Каламици в Ситония и в други области на Егейско море. По този начин монасите и посетителите винаги имат на масата риба, която някога е била и основната им храна.

Разбираемо е, че някои от по-богатите манастири помагат на по-бедните, които вече не слагат и сирене на масата, защото нямат пари за такова. Други манастири по необходимост се връщат към обработването на маслини. Хиляди декари във и извън Света Гора, в многобройните метоси, отглеждат маслини, както например манастирът Филотей. Други манастири започнаха отново да обработват лозя.

Ръководството на Св. Гора, епистасията в Карея, предприема мерки, за да ограничи броя на поклонниците в разумни рамки. През последните пет години посетителите в манастирите, които са получили 4-дневно разрешение за престой, стигат до 300 000 всяка година. В предходния период (1 юни 2014-1 юни 2015) броят им е 127 000. Приемането им става според капацитета на всеки манастир. Симонос-Петрос, например, който не разполага с голяма леглова база, всяка година приема 10 000 души. Ватопедският манастир, който е най-големият заедно с Лаврата, оказва гостоприемство на 50 000 души.

През последните десет години най-многобройни са руснаците, които водят семействата си на почивка в хотелите на Халкидики. Ембаргото на ЕС и спадът на рублата обаче намали чувствително техният брой. Намалял е и броят на сърбите, румънците и българите, които посещават най-вече Хилендарския и Зографския манастир, както и румънския скит на св. Йоан Предтеча до Великата Лавра.

Източник: Двери