Съдия Стоева: Не може уредбата на правото на здравно осигуряване да се делегира на едноличен орган на изпълнителната власт

Цицерон казва, че законът повелява това, което трябва да се прави и забранява противното нему, затова постигането на смисъла на законите е важно.

Това, без съмнение, е вярно и опирайки се на този принцип 11 съдии от Конституционния съд обявиха за противоконституционна разпоредбата на чл.45 ал.2 от Закона за здравното осигуряване с аргумента, че е нарушено едно от основните права на гражданите – правото на здраве.

В България, както повелява Основният закон, основните права на гражданите се уреждат със закони, т.е. това са права неотменими (член 57 ал.1), както правото на достъпно здравеопазване, казва чл.52 ал.1, и те се определят в закон, не в подзаконови нормативни актове.

Това е първата конституционна разпоредба, на която противоречи обявеният за противоконституционен чл. 45 ал. 2. от ЗЗО. В него пише: "Медицинската помощ по ал. 1 (бел.ред., в която са изброени видовете медицинска помощ, за които НЗОК заплаща), с изключение на т. 11, 12 и 15 се определя като пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК. Пакетът е основен и допълнителен и се определя с наредба на министъра на здравеопазването, като се актуализира веднъж годишно, в срок до 31 октомври на съответната година".

Видимо в този текст, а и в допълнителните разпоредби на закона, липсва каквото и да е определение на "основен" и "допълнителен" пакет. Ако законодателят е предвиждал да има разлика между тези два пакета, то тя следва да бъде отразена в закона, а не в наредбата.

Дотук има противоречие с най-малко два важни текста от Конституцията. Сериозността на направения пропуск обаче е доста голяма, защото са нарушени още два конституционни текста – чл. 4 ал.1 и чл. 8.

В решението на КС се казва: "Народното събрание, на което Конституцията възлага уреждането със закон на определени основни обществени отношения, не може да делегира на орган на изпълнителната власт да уреди с подзаконов нормативен акт обществени отношения, за които на конституционно ниво (чл. 52, ал. 1) е предвидено да бъдат предмет само на законодателна уредба.

Липсата на законова уредба на основни обществени отношения противоречи и на принципа за разделение на властите по чл. 8 от Конституцията, тъй като се възлага на орган на изпълнителната власт да осъществи дейност, която е от компетентността на Народното събрание".

Единадесет конституционни съдии са се подписали под решението за обявяване на противоконституционност на този текст от ЗЗО, има и особено мнение.

Докладчикът по това конституционно дело – съдия Стефка Стоева рядко застава пред журналисти. Специално за iNews тя се съгласи обаче да обясни някои от водещите мотиви на решението на съда за нашите читатели.

"Член 45 ал.2 от ЗЗО е сърцевината на реформата и не може уредбата на правото на здравно осигуряване, гарантиращо достъпна медицинска помощ, да се делегира от закона и то на едноличен орган на изпълнителната власт. Министърът, по силата на Конституцията, може да уреди само детайлите и подробностите, отнасящи се до пакетите от медицински дейности, но той не може да уреди рамката, което е от компетентност на Народното събрание. Когато става въпрос за основни права на гражданите, Конституцията винаги препраща уредбата им да се извърши на ниво закон. Няма никаква разлика между правото на здраве и другите основни права, за да считаме, че точно в този случай уредбата трябва да стане с наредба", категорична е съдия Стоева.

Целия текст можете да прочетете в iNews.bg