Приеха Националната здравна карта, лекарският съюз не я харесва

Специализираната Национална комисия към Министерството на здравеопазването (МЗ) прие окончателно днес Националната здравна карта на страната. С документа се регламентират необходимия брой лекари и болници в различните области и градове на страната. Въз основа на тази карта Здравната каса ще сключва договори с болниците за необходимите медицински услуги според реалните потребности на населението в региона.

В периода, в който проектът на картата беше подложен на публично обсъждане, в комисията са постъпили около 150 предложения за промени, съобщиха от пресцентъра на. 33 от предложенита са приети частично, а 35 не са разглеждани, тъй като се отнасят до съдържанието на Областните здравни карти, които са извън компетентността на Националната комисия.

Следващия четвъртък Националната здравна карта ще бъде разгледана на заседание на Министерския съвет, а с публикуването й в Държавен вестник ще стане задължителна част от методиката, по която Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще сключва индивидуалните си договори с всяко лечебно заведение и ще закупува медицински дейности, за да задоволи нуждите на пациентите.

Националната здравна карта е аналитичен документ, който отразява потребностите на българските пациенти, документирани през последните 3 години и дава насоки за оптимално разпределяне на ресурсите на българската система за здравеопазване, припомня БГНЕС. През последния месец проектът беше подложен на активно институционално и съсловно обсъждане и получи сериозна обществена подкрепа. По закон промяна в Здравната карта ще може да се инициира по всяко време като се внесе в Националната комисия с аргументирано искане, обясниха от министерството.

Необходимостта от Здравна карта възникна заради стихийното застрояване на болнични замедения в страната, което доведе до парадокса на човек от населението у нас да се падат най-много болници и болнични легла, а да имаме най-лошо здравеопазване и здравни показатели в Европейския съюз.

По повод недоволството на медиците, които са против съкращаването на легла в болничните отделения, здравният министър д-р Петък Москов заяви категорично, че няма да се закриват болници. Механизмът, по който ще се определя коя болница с колко места ще разполага, е на базата на активните болнични легла, използвани в предходната година, обясни той. Там, където леглата не достигат, болниците ще могат да разкриват нови само след одобрение от НЗОК, подчерта министърът.

Междувременно Българският лекарски съюз (БЛС) обяви, че не са съгласни с Националната здравна карта, а преди две седмици отказа да подпише и Националния рамков договор за 2016 г. Това е потвърдил днес Управителният съвет на БЛС, става ясно от писмо, изпратено до Петър Москов.

В аргументите си от БЛС посочват, че здравната карта трябваше да е готова преди началото на тази година, а към момента тя все още не е факт, въпреки че са изготвени 28 областни здравни карти и три варианта на Национална здравна карта. Освен това методиката за областните здравни карти е предмет на съдебно оспорване, припомнят от съсловната организация.

Също така в Националната здравна карта не били взети под внимание данните от областните карти. Въпреки дългия период за обществено обсъждане, остава неясно, според БЛС, дали промените в лечебните заведения и новите им дейности са взети под внимание при изготвянето на картата.

В писмото се изразява недоумение, че в документа е записано, че в София има излишък на общопрактикуващи лекари, а всъщност има "очевиден недостиг".