Отец Кирил: Всеки ден в църквата е празник

Св. апостол Павел казва така: Непрестанно се молете, винаги се радвайте, за всичко благодарете. Тоест всеки ден трябва да имаме духовно общение, молитвено общение с Бога. Това е наш дълг като християни. Не само в един ден, но непрестанно да се молим. Това каза отец ц от катедралния храм „Св. Неделя”, предаде БГНЕС.

Отецът съветва, че ако имаме някакво изпитание в живота си молитва е дори и само да кажеш: „Господи, помилуй ме” или да помолим за помощ в тази ситуация, да ни посочи пътя, по който трябва да вървим. „Непрекъснато трябва да се молим, непрестанно да се молим и всичко да вършим за слава Божия, не за наша слава”, каза той. Отец Кирил припомня, че в Средновековието е имало принцип: Не аз действам, а Бог действа, чрез мен. „Ние сме само едни грешни посредници, имаме дълг един други да се молим и винаги да въздаваме Богу хвала като имаме любов към Бога, любов към своите ближни и най-вече радост в Господа”, подчерта той.

Свещенникът поздрави всички християни с днешния празничен неделен ден – неделя девета след Петдесетница. „Нашият Спасител Господ Иисус Христос е възкръснал в първия ден на седмицата. Това е наречен още осми ден, денят след шабат, след съботата. Този първи ден на седмицата се нарича на гръцки език "кириаки", т.е. Господен ден, на руски език е воскресенье, на български език идва от старобългарски - казваме неделя – не се работи, на испански domingo, на английски sunday, който означава слънчев ден. Всичко е свързано с деня Възкресение. Този ден е посветен на Господ и на Неговото славно Христово Възкресение. Този първи ден на седмицата замества почивния ден в Стария Завет – съботата – шабат”, каза отец Кирил.

Всеки ден от седмицата има посвещение. Неделята е посветена на Възкресението Христово. Всеки ден в църквата е празник. Имаме по-големи празници и по-малки празници, имаме Господски празници и Богородични, които са 12 на брой. Имаме големи светийски празници или по-малки светийски празници, но всеки ден е празник. „Празник идва старобългарски език и означава – празен ден. Този ден има посвещение, има честван светец или дадено събитие и е редно в този ден, празничен, ние най-напред да идем в Божия храм, да се помолим Богу, да въздадем Богу хвала, за неговите велики благодеяние към нас грешните, да помоли Неговите свети угодници да бъдат молитвени ходатаи пред Бога за всички нас. Празен ден – ден, който има духовно съдържание, има най-напред духовна трапеза и след това има и телесна трапеза”, казва свещеникът.

Той споделя, че е жалко че някои наши ближни наблягат не повече, а изцяло на телесната трапеза, а забравят духовната. Празен ден, означава свободен от ангажименти и да се посветим на този ден – празничен, който има духовно съдържание.

„Когато вие казахте, че има и празнични християни, аз не искам да осъждам никого. Ние сме призвани да имаме радостта в Господа, да благодарим на Бога за неговите благодеяния към нас грешните и да живеем с радостта в Господа, без да униваме от изпитанията, без да униваме от препятствията, които всеки ден трябва да преодоляваме”, отбеляза той. Отецът се позовава на днешното Евангелско четиво. То е по гл. 14 на Св. ап. Матей и представя се евангелската случка, когато Иисус Христос е подкрепил своите ученици в галилейското море и им казал: Дерзайте, не бойте се, Аз съм. Когато Св. Петър искал да отиде при него по вода, той се уплашил от бурята, почнал да потъва и казал: Господи, избави ме. А Христос го укорил и каза: Маловерецо, защо се усъмни. ”Ние винаги трябва да имаме вяра от упованието в Бога и да знаем, че Господ винаги, когато го помолим, ще ни помогне, ще ни избави от всяка една беда. Но трябва да се борим и със злото, трябва да се борим с всички тези препятствия. Живеем в едно трудно време, изпълнени с много изкушение”, каза отецът. Той посочва, че трябва да си помагаме едни други, да се молим едни за други и да се стараем да живеем с вярата, с надеждата за вечния живот.

„Нека Бог да благослови нашия благочестив, православен, български народ, за да може той да благопреуспява, да се издига преди всичко духовно, да не се впечатлява от някои люде, които пакостят, които зловиждат, завиждат. Св. Василий Велики най-добре е определил завистта, че завистта е скръб, поради благополучието на ближния. Ние трябва да се молим за тези наши братя, които и зловиждат или пък пакостят. Св. апостол Павел казва на едно място за един негови ближен: Александър- ковачът много зло ми стори, но аз няма да го съдя, Господ ще му въздаде според делата. Така и ние трябва да постъпваме, да не съдим нашите ближни, да се молим дори за нашите врагове, да имаме любов дори към врага си и да преодоляваме препятствията със силна вяра и упование в Бога”, казва отецът.