Членове на ВСС на работна среща с експерти на ЕК

Представители на съдийската и прокурорската колегии към Висшият съдебен съвет (ВСС) се срещнаха с екипа от експерти на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка. Експертната мисия се провежда в периода 26-30 септември 2016 г., съобщиха от пресцентъра на ВСС, предаде БГНЕС.

От там информират, че са проведени работни срещи с членовете на двете колегии към ВСС, на които са представени предприетите действия по изпълнение на препоръките от последния мониторингов доклад от януари 2016 г. за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и оценка.

Съдийската колегия представи организацията на дейността на ВСС след промените в Конституцията на България от декември 2015 г. и последващите изменения и допълнения в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Отчетени са акцентите в работата на колегията от конституирането й до момента.

Беше посочено, че колегиите подготвят и провеждат самостоятелни заседания, като са приети съответни правила за работата им, както и правилник за организацията и дейността на ВСС. Конституирани са постоянните комисии към колегиите и пленума на ВСС. Посочено бе, че в процес на подготовка са вътрешноорганизационни и подзаконови нормативни актове от компетентността на ВСС, които ще бъдат приети в указаните от закона срокове.

Като положителен пример бе отчетено активното участие на представители на ВСС в работни групи към министерство на правосъдието по изготвянето на ЗИДЗСВ и други законови актове, както и последвалите промени. Според тях решенията, касаещи съдии, прокурори и следователи се вземат от съответната колегия. Подчертана бе засилената дейност на Комисията по правни и институционални въпроси по отношение издаване на съгласувателни становища по проекти на закони, вкл. изменение и допълнение на такива.

Посочено бе, че е изготвен график на предстоящите за приемане подзаконови нормативни актове, като в следващите месеци ще приключи актуализирането на тези от компетентността на ВСС. Уточнено бе, че в момента се работи по становище на проекта на Закона за съдебните експертизи, а като добра практика бе посочено обсъждането на предложенията за изменение и допълнение на различни закони и наредби от членовете на гражданския съвет към ВСС, в които участват съсловни и неправителствени организации, вкл. и провеждането на обсъждания в органите на съдебната власт.

Сред дадените примери бяха приетите от пленума правила за избор на директор на Националния институт на правосъдието и правилата за дейността на института. Приетите правила за провеждане на избори на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите, които предвиждат провеждане на тайно гласуване с хартиени бюлетини или електронно на общо събрание или електронно дистанционно гласуване през интернет, като всеки магистрат има право на един глас. Приетият образец на декларация за принадлежност на магистратите към различни организации, включително изработката на правила за изготвяне на регистър, който ще се поддържа от двете колегии.

Подчертана бе, необходимостта от уточняване на празноти в закона по отношение кръга на задължените лица по реда на посочения текст от Закон за съдебната власт (ЗСВ).

С положителен знак бе отчетена промяната в правилата за гласуване на членовете на ВСС, както и осигурената възможност за преглед на разпечатките от компютризираната система за гласуване на решенията от заседанията на Пленума и колегиите на ВСС, показваща поименно резултатите по всяка точка от дневния ред.

Посочено бе, че правилата за дисциплинарната дейност на съдийската колегия са приведени в съответствие със ЗСВ и промените по отношение на субектите имащи, право да предлагат образуване на дисциплинарно производство. В тази връзка бе отчетено, че за последните два месеца има само две предложения за образуване на дисциплинарни производства от административния ръководител на СГС.

За същия период няма заповеди на административни ръководители за налагане на дисциплинарни наказания на магистрати. Споменати бяха и анализите за дейността на съдилищата, изготвяни от висшестоящите органи на съдебната власт, които редовно се представят на съдийската колегия с цел запознаване с допусканите системни нарушения и предприемане на съответни мерки.

В отговор на поставен въпрос бе заявено, че Комисията по атестирането и конкурсите към съдийската колегия, в момента на срещата провежда първото си заседание, на което се обсъжда проект на правила за дейността й.

Пред експертите бе отчетена и дейността на Комисията по професионална етика към колегията, изготвените подробни правила за работата й, както и факта, че след промените в ЗСВ дейността й е фокусирана върху изготвянето на становища за притежаваните нравствени качества от кандидатите за административни ръководители. Като пример бе посочен големият обем на анализираната информация събирана от различни органи.

Подчертано бе, че въпреки липсата на правомощия за извършване на проверки за почтеност, при наличие на информация за нарушаване на етичната дисциплина се сезират лицата с правомощия за предприемане на съответни действия.

Обсъдени бяха и въпроси, свързани с реформата на съдебната карта и натовареността на съдиите, като бяха посочени изготвените в тази връзка анализи и правила за определяне на норма на натовареност.

Пред европейските представители членовете на прокурорската колегия отчетоха 14 проведени заседания от април 2016 г. до момента, 9 процедури за избор на административни ръководители, обявени конкурси за повишаване в длъжност и за преместване чрез събеседване на длъжност „прокурор“ в окръжните прокуратури – 34, обявени конкурси за преместване чрез събеседване на длъжност „прокурор“ в районните прокуратури - 94, периодично атестирани - 64 магистрати, 36 повишени в ранг, общо 5 наложени дисциплинарни наказания – 2 „забележка“, 2 „порицание“, 1 „дисциплинарно освобождаване от длъжност“.

Подчертано бе, че по предложение на прокурорската колегия, Пленумът на ВСС прие решения за оптимизиране на щатната численост за длъжността „прокурор“ в районните и окръжните прокуратури, както и „следовател“ в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури, чрез преразпределение на свободните длъжности (от по-малко натоварени към по-натоварени прокуратури).

Обсъдено беше подробно кариерното израстване на магистратите, като се отчете че са предприети всички мерки в изпълнение на промените в ЗСВ. Отчетено бе, че се правят големи усилия да се преодолеят противоречията между някои взаимно изключващи се законови разпоредби.

В тази насока беше поставен и въпросът дали да се поиска тълкуване на някои норми от законодателя. Подчертано бе наличието на механизми за установяване на слабостите в работата на прокурорите. Посочено бе, че измененията в ЗСВ предвиждат индивидуален план, при който се провежда обучение при констатиране на неефективни резултати (обучения в Националния институт на правосъдието, вътрешни програми за обучения и външни обучения). Отбелязано бе, че се правят тематични проверки и годишни ревизии, на база на които се изготвя годишен доклад на Прокуратурата на България, който се представя пред ВСС и Народното събрание.

По време на разговорите бе обсъдена и анализирана системата за случайно разпределение на преписки в прокуратура.

Обърнато бе внимание, че по препоръка на мисия на Европейската комисия е приета нарочна процедура за публична реакция на ВСС в случаи на засягане на независимостта на съдебната власт. Отбелязано бе и, че е изготвена Комуникационна стратегия на съдебната власт 2014-2020 с цел повишаване доверието във върховенството на закона и независимостта на съдебната власт чрез активна комуникация. В тази връзка бе отчетено наличието на говорител на главния прокурор, говорители в прокуратурите в страната и ПР експерти, които отговарят за връзки с медиите.