Спасените от хотела в Италия смучели лед, за да оцелеят

Деветимата извадени живи от затрупания от лавина италиански хотел „Ригопиано“ престояли 58 часа неподвижни на тъмно, без да ядат и пият, смучейки лед и опитвайки се да не полудеят, разказва в. “Република“. Оцелелите нямали представа за времето и всеки от тях правел различни неща в зависимост от характера си – някои се молели непрекъснато, други oкуражавали останалите, трети подскачал при всяко изскърцване на снежните маси с думите „Те са! Идват да ни спасят!“, пише 24 часа. 

 

От време на време всички подвиквали „Живи сме“. През цялото време говорили, плакали, карали се, борели се с всички сили да оцелеят, включително и децата, пише римският вестник.Най-зле психически от оцелелите е Франческа Бронзи – тя е спасена, но приятелят й Стефано го няма. Освен Джампиеро Парете, който излязъл от хотела, за да вземе аспирин от колата минута преди лавината, всички останали от спасените оцелели, защото се намирали в салона до камината. Почувствали силното треперене на сградата, мислейки, че е земетресение. В един момент настъпил и страхотен грохот, последван от тъмнина.

 

Жената на Джампиеро – Адриана, успяла да светне с мобилния си телефон, видяла и сина си наблизо и останала прегърната с него денонощно. Започнала да вика дъщера си – и тя се оказала наблизо. До нея били и другите две деца- така децата се оказали заедно през цялото време във втората клетка, оформена под рухналите греди и близо до билярдната маса. 58 часа всички престояли на тъмно в дупките си, без да могат дори да се изправят на крака. Според тях най-трудна за преодоляване била жаждата. Оцелелите си мокрели непрекъснато устните с лед и мръсен сняг.

 

В друга „клетка“ наблизо пък били заклещени двойката Джорджа и Винченцо и още един турист – Джампаоло, който бил с притисната от греда ръка. Най-тежкият момент бил на втория ден, когато не чували никакви шумове отникъде и когато започнали да губят сили. Винченцо призовавал непрекъснато останалите да устоят. В един момент чули спасителите и започнали да чукат по стоварения върху главите си таван. „Аз съм Джорджа и съм жива“, изкрещяла едната от оживелите. „Това беше най-хубавото нещо, което съм казала досега в живота си“, допълва тя.