Празнуваме Цветница! Много българи отбелязват и именния си ден

Българите с имена на цветя имат празник днес, а за всички християни тази неделя отбелязват влизането на Исус Христос в Йерусалим. Цветница или Връбница се отбелязва след Лазаров ден. След него следва Страстната седмица, която завършва с един от най-големите празници за християните – Великден.

Вярващите и църквата  1отбелязват влизането на Божия син на магаре в Йерусалим. Христос е бил посрещнат от хората с маслинови и лаврови клонки и той е бил провъзгласен за месиански цар. 

В църквата днес хората подобно на евангелските текстове също държат  клонки, но от върба. Те символизират  палмовите клонки – вайи, с който вярващите са посрещнали Спасителя. Така на всяка Цветница християните отново посрещат Божия син.

Клонките са освещават по  време на нощни бдение предишната вечер. Върбите се отнасят  у дома, като вярващите смятат, че те са щит срещу зли сили и болести. Клоните се поставят пред икона и се държат пред нея до следващата Цветница. 

Сред хората празникът е известен и като Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и на цъфтежа.

Всеки българин, чието име  е свързано с флората, трябва да почерпи днес. Празнуващите са  Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Народните обичаи  на този ден повеляват над  портите на всяка къща се закичват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и от неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обичая "кумичене". Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща.