Днес се навършват 109 години от Илинденско-Преображенското въстание

Илинденско-Преображенско въстание е въстание в Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

То избухва на 2 август 1903 година и обхваща Македония и Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийските българи.

Потушаването на въстанието води само в Източна Тракия до 30 000 български бежанци, заселени предимно в днешна Бургаска област.

Въстанието носи имената на двата църковни празника, на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает и Солунския вилает то избухва на 2 август – Илинден, а в Одринския вилает – на 19 август, Преображение Господне. В македонската, както и в западната, а понякога и в българската историография то се определя също само като Илинденско.

Турското правителство хвърля огромни сили за потушаване на въстанието в Македония и Одринска Тракия, като изпраща 350-хилядна войска. Въстаниците постепенно изчерпват своите сили.

Султанът отчита това и на 6 септември обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието.

Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта.

След въстанието македонският въпрос трайно влиза в полезрението на международната дипломация. Започват контролирани от европейските държави реформи според Мюрцщегската реформена програма.

Въпреки реформите в България всички разбират, че пътят за разрешаване на статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 година.