Близки на загиналите в атентата ги оплакаха в софийската синагога

Роднини на жертвите на атентата в Бургас от 18 юли си спомниха за близките си месец по-късно по време на възпоменателна церемония в софийската синагога.

В понеделник те пристигнаха в България от Израел.

На службата присъстваха близки и роднини на загиналите, министри, представители на различните вероизповедания в страната и на дипломатическия корпус, предаде бТВ.

Там бе и семейството на загиналия шофьор на взривения автобус – българския гражданин Мустафа Кьосов.

Паралелно на летището в Бургас също се проведе възпоменателна церемония.

Близките на загиналите се срещнаха в понеделник с посланика на Израел, а той от своя страна благодари на България за грижите за ранените и подкрепата, която страната е оказала на оцелелите.

Майки, бащи, братя, сестри и съпрузи на загиналите при атентата в Бургас пристигнаха в България, за да почетат паметта на близките си.

40 дни след като човек-бомба уби петима граждани на Израел, роднините им се събраха, за да споделят спомените си и мъката си.

Преди 40 дни в дома на Една, Джейкоб, Сарид и Риад една от стаите остава празна. 26-годишният Елиор загива при бомбения атентат в България.

Близки на жертвите разказаха личните си спомени и споделиха мъката си.

„Още не можем да се справим. Още не вярваме. Трудно е и не знаем как да се справим. Постоянно си мисля какво е преживял, какво е усетил,” разказва неговата майка.

„За мен той е все още извън страната, на почивка. Мозъкът ми знае, че го няма, но сърцето ми казва, че е тук. Ние работехме заедно във фабриката. Бяхме заедно по цял ден, а сега пътят от работата до дома ни минава през гробищата,” споделя бащата Джейкоб.

„Искам да кажа, че Европа не може да се бори с терора чрез демокрация. Няма да бъде успешна тази борба,” казва бащата на една от жертвите.

„Няма да казвам пред телевизията какво трябва да се направи. Терорът не се интересува от демокрацията, той използва демокрацията, за да я премахне”, добавя той.

Ицхак се върна в България само 40 дни след смъртта на съпругата му, която загина при атентата. Разказа, че се учи да живее без нея, да избягва спомените, че са чакали дете, учи се отново да се вози на автобус.

„Когато пристигнах отново, видях голяма промяна от предишния път. От летището вече не излизат големи, а само малки групи. Вече е безопасно, има много полиция,” казва Ицхак.

„Първо потърсих такси, страхувам се от автобуси, но след това прецених, че е сигурно”, посочва той.

Ицхак мисли много за съпругата си, много плаче. Потърсил е помощ от психолози и психиатри, които се опитват да му покажат, как да премина през всичко това.

„Не обвинявам никого. В България никога не е имало бомбени атентати. Не знаете какво е това. За моя живот е твърде късно, но се радвам, че вече сте започнали да се пазите от това. След неща като тези, които ми се случиха, мисля че гледам на живота с други очи. Защото си казваш – случило се е нещо, но то е незначително, дребно, не те ядосва. Няма страх. Има само мъка”, казва още Ицхак.