Защо у нас няма достатъчно плазма?

Големи надежди за лечението с плазма се възлагат в световен мащаб. У нас това е дъвка за балончета – дъвчем го от май и е на път да се спука. Както при всичко останало и за това Правителството не успя да създаде условия и организация, цяло лято. А всичко, което все пак се случва е благодарение на група хора от сдружение, които всячески се опитват да запълнят дефицита, в здравната ни система.

Макар, че лечението се смята за експериментално, както и всяко друго лечение на Ковид, и американската FDA и ЕМА го разрешиха в режим на спешност, подобно на медикаментите, които се ползват.

Изискванията на FDA за даряване на плазма са: лицата да са били диагностицирани с COVID-19, чрез лабораторен тест – не се уточнява какъв, да са се възстановили напълно, тоест да нямат никакви симптоми от поне 14 дни и разбира се да отговарят на общите условия за кръводаряване.

Европейската комисия препоръчва лицата да са били диагностицирани предварително чрез положителен RT-PCR тест или тест за антитела, независимо дали лицето е имало симптоми или не. Задължително е тестовете да имат маркировка CE, като комисията допуска лица, с явно изявени симптоми, но без тест също да могат да дарят плазма.
Комисията препоръчва от пълното излекуване до деня на кръводаряването да са минали 28 дни, като допуска периодът да бъде съкратен на 14 дни в случаите, когато намалява патогената на плазмата и е представен отрицателен PCR тест.
Лица, които никога не са имали симптоми и не са тествани с PCR метод, но представят положителен тест за антитела също се допускат.

Обединеното кралство позволява лица, които са имали Kовид – доказан с тест или симптоматично да дарят плазма, ако са над 17 години, могат да пътуват до някой от центровете за набиране на плазма. Здравните власти уточняват: 
„Ще можете да дарите, след като се възстановите, но можете да регистрирате интереса си, докато все още имате симптоми.“

Тестовете за антитела също са полезни за идентифициране на лица, които имат антитела срещу COVID-19 и могат да се квалифицират като реконвалесцентни донори на плазма за бъдещи дарения. У нас изискванията към дарителите изглеждат сякаш Правителството се стреми да има възможно най-малко дарители, вместо обратното.

Въпреки препоръките и опита на други държави у нас дарител може да стане само човек диагностициран с PCR тест. Според действащите разпоредби, положителен тест за наличие на антитела не се взима предвид. 
Освен това положителният PCR тест трябва да е направен 40 дни преди дарението, без да се дава възможност представянето на отрицателен тест да съкрати периода. 
А за този метод на лечение се заговори у нас през май, когато екип от ВМА го видя при посещението им в Италия. Тогава ген. Мутафчийски каза, че „Италианците използват прясно замразена плазма и правят количествен анализ на нивото на антителата. Отчели са при преболедували от Ковид-19 най-добра наситеност на антитела в първия един месец след заболяването. До третия месец броят им рязко спада.“ 
От цитираните разпоредби излиза, че нашето Правителство прави всичко възможно да загуби този един месец, в който антителата са най-много и плазмата би била най-ефективна за лечението на болни с Ковид. 
Първите опити за лечение с плазма станаха в края на май във ВМА. 
През юни се по повод Световният ден на кръводаряването, пациенти на ВМА дариха плазма във ВМА. Защо само те и защо само там – не стана ясно. От тогава до сега по въпроса не е направено почти нищо. Не са изградени нови центрове за обработка на плазма, не е закупена апаратура и не е обучен персонал. 
Генерал Мутафчийски, обаче освен директор на ВМА е ръководител на НОЩ, който е пряко ангажиран с борбата с Ковид – 19. Защо такава организация за обработка на плазма не е създадена в центровете по хемотрансфузиология, от които с кръв и кръвни продукти се снабдяват всички болници? Защо критериите за подбор на дарители продължават да спъват целия процес?
Още нещо, през май, когато се върна от Италия, ген. Мутафчийски каза :
„ВМА ще подпише договор със "Сан Матео" за обмяна на технологии и идеи. Всички протоколи, които са използвани от Италия, са да ни дадени преведени.“
Протокол до болниците в България е изпратен от МЗ едва преди 3-4 дни. 
Вчера д-р Павлина Михайлова, от Сдружение за лечение на коронавирус с кръвна плазма, попита от ефира на Нова Тв:
 Защо в страната има само два апарата за даряване на кръвна плазма. В Германия например в един регион с 3 млн. жители има 100 апарата. Тези апарати не са скъпи, но е взето решение те да са на стойност от 50 хил. лв. Стар, но работещ струва 10-15 хиляди лв“.
И допълни, че персонал може да се обучи лесно, за това от Сдружението апелират в отворено писмо до премиера и министъра на здравеопазването във всеки областен център да бъде разкрит пункт за даряване на плазма.
Премиерът пък нареди: Министър-председателят Борисов изиска още от здравния министър да се осигури възможност за даряване на кръвна плазма не само в София, а и в страната, от пациенти, преболедували COVID-19, защото това е начин да се помогне на новозаболели. 
И с това откри Америка, но 6 месеца по-късно. Премиерът също така не спомена как и кога ще осигури тази възможност, нито защо у нас почти няма дарена плазма до сега. Списъкът с изисквания на Националният център по хемотрансузиология остава същия:

Но за сметка на това, в ранният следобед вчера стана ясно – създава се организация за набиране на плазма, не къде да е – във ВМА и при други условия: Условията за това са те да са преболедували COVID-19, да са излекувани и да иматотрицателен PCR тест. Защо отрицателният тест важи само във ВМА – не е ясно. 
След това кратко изложение на фактите и обстоятелствата би трябвало на всеки да е станало ясно, защо у нас няма хиперимунна плазма за лечение на тежко болни с Ковид-19, точно когато най-много има нужда от нея