Една in vitro история

Едно човешко създание започва своето съществуване на всяка четвърт от секундата някъде по света. За да разберем невероятното вълшебство, наречено живот, трябва да започнем с наблюдението върху първата стъпка – зачатието.

За много двойки зачатието изглежда невъзможно. Но големият научен прогрес позволява на много от тях да сбъднат тази своя мечта въпреки здравословните проблеми. Специалистите в областта на in vitro методите не мислят, че правят чудеса, но реално те правят възможно всяка седмица да се зачеват стотици бебета, които не могат да бъдат заченати по естествен път. Лекарите, занимаващи се с изкуствено осеменяване, имат възможността да наблюдават в изключителни подробности невероятния процес на зачеването.

Цялото пътуване започва със стимулиране на отделянето на яйцеклетки при жената. След приложението на съответни хормонални препарати, когато достатъчен брой яйцеклетки са достатъчно зрели в яйчниците, се пристъпва към пункция за изваждането им. Под ехографски контрол специалистите отделят от яйчника зрели яйцеклетки.

Яйцеклетката е най-голямата клетка в човешкото тяло. Но дори и най-голямата, диаметърът й не е по-голям от този на човешки косъм. От подобна големина започва развитието си всяко човешко същество.

Следва събирането на мъжката сперма. Ембриолозите правят селекция на сперматозоидите - отделят здравите сперматозоиди от тези, които са с ниска подвижност или  с други „лоши“ характеристики. В резултат се получава готова за оплождане проба със сперматозоиди с добра морфология и подвижност – както това става и по естествен път при оплождането в женските полови пътища – на мястото на оплождането достигат само най-добрите сперматозоиди.

Самото in vitro оплождане се осъществява под микроскоп, увеличаващ образа около 400 пъти. Сперматозоидът и яйцеклетката са селектирани измежду стотици (съответно десетки) други. Операторът извършва чудото на оплождането под непосредствен контрол. Инжектирането на сперматозоида в яйцеклетката е ключовият момент. Процесът се повтаря неколкократно с други яйцеклетки и сперматозоиди.

В in vitro лабораторията след една нощ около половината от оплодените яйцеклетки показват делене, което е сигнал за първоначален успех. Нормалното оплождане и сливане на гените определя започване на клетъчното делене – от една клетка стават две, след това 4, 8, 16 и т.н. В продължение на 5 дни деленето се наблюдава под микроскоп. Образуваната бластоциста (както се наричат клетките на този етап) има голям шанс да стане част от семейството на мъжа и жената.

Специстите поставят в матката 2 или 3 ембриона най-често. Това се прави, вземайки предвид възможността ембрионите да спрат развитието си на определен етап и увеличаването на успеваемостта при по-големия брой ембриони. Затова и толкова по-често при in vitro методите се раждат близнаци и тризнаци (в сравнение с естественото зачатие). Ембрионите се засмукват с катетър и се инжектират в матката на жената.

Шансът за бременност е около 50% най-често. Дали жената е бременна, се разбира след около 10 дни. Ако всичко протича добре, тестът за бременност е положителен. След около 20 дни на ехограф може да се установи сърдечната дейност на плода. Оттук насетне развитието на бременността продължава като нормалната бременност.