Обама ще спечели първия диспут с Ромни, според американците

Mнозинството американци очакват президентът Барак Обама да спечели първия телевизионен диспут в сряда с опонента си Мит Ромни.

В допитване на изданието и Ей Би Си 55% от анкетираните очакват победа на Обама, а 31 на сто залагат на Ромни, предаде БТА.

Обама няма да поема рискове в този диспут, както и в двата следващи, тъй като има преднина спрямо Ромни и целта му ще е да я запази, смята вестник „Вашингтон пост“.

Републиканецът ще е под натиск, защото трябва да обърне тенденцията в предизборната кампания, в която губи позиции в ключови щати като Флорида и Охайо.

Колкото до малкия брой колебаещи се избиратели, те едва ли ще успеят да намерят в този диспут причина да изберат някой от кандидатите - или поне още не, смята блогърът и журналист от „Вашингтон пост“ Крис Сълиза.

„Гардиън“ пък отбелязва, че 90-минутният телевизионен диспут в Денвър в сряда ще е първата възможност за американците да видят двамата кандидати за президент един до друг и да сравнят не само политиката им, но и как изглеждат и как се държат.

Резултатът може да се реши от някое колебание при обясняване на даден елемент от политика, ловък отговор или проява на арогантност, отбелязва вестникът.

Очаква се между 50 и 60 милиона американци да гледат диспута - близо двойно повече от броя на тези, които следиха партийните конгреси.

Следващите два диспута са в Лонг Айлънд и Флорида, но обикновено най-голямо въздействие има първият.

Обичайна практика е преди дебатите всеки лагер да възхвалява уменията на противниковия кандидат в опит да намали очакванията към своя.

Поддръжниците на Ромни хвалят ораторските качества на Обама, а предизборният екип на президента заявява, че Ромни е натрупал опит от дебатите по време на процеса по номинирането му.

В действителност нито един от двамата кандидати не е вещ в дебатите. Често се забравя, че Обама, макар и да е един от най-добрите оратори в САЩ, се представи слабо на дебатите по време на първичните избори на демократите преди изборите през 2008 г., макар и да подобри представянето си към края.

Говорителят на Белия дом Джей Карни, който по онова време бе репортер, призна миналата седмица, че Обама е бил избран за кандидат на партията си през 2008 г. „въпреки представянето му на дебатите“.

Ромни също е като цяло слаб дебатиращ, но в отделни моменти се е представял добре, когато му се е налагало, особено срещу републиканския си съперник на първичните избори Нют Гингрич.

След диспута ситуацията ще е коренно противоположна - в коментарните студиа представителите на двата екипа ще възхваляват представянето на своя кандидат, отбелязва „Гардиън“.

Бърз поглед към историята показва значението на президентските дебати, припомня БНТ.

На 26 септември 1960 г. Джон Кенеди, млад сенатор от Масачузетс, се изправя спокоен и хладнокръвен срещу вицепрезидента Ричард Никсън - умел противник в споровете, но изпотен и видимо притеснен под прожекторите. Така е и в четирите дебата, телевизията решава съдбата на Никсън. И не само неговата.

През 1976 г. президентът Джералд Форд прави тази грешка в двубоя си с губернатора на Джорджия Джими Картър.

„Няма съветска доминация в Източна Европа и няма и да има при администрацията на Форд“, казва тогава президентът.

Забележката заема централно място в кампанията на Картър и според мнозина му носи победата.

През 80-та Роналд Рейгън печели с хладнокръвие срещу многото забележки на Картър за продхода му в здравеопазването, а четири години бившият актьор се измъква с хумор от подмятанията на Уолтър Мондейл за възрасттта му.

„Трябва да знаете, че няма да използвам възрастта в тази кампания. Няма да експлоатирам за политически цели младостта и липсата на опит на моя опонент“, казва Рейгън по време на дебат.

През 1992 г. пък Джордж Буш плаща висока цена за непрекъснатото гледане на часовника си - жест, изтълкуван като липса на уважение към аудиторията и електората.