Какво да видим в европейската културна столица Пловдив

Археологически комплекс "Небет тепе"

Археологическият комплекс „Небет тепе“ е признат за паметник на културата от национално значение. На хълма Небет тепе се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието. 

Църквата "Св. Неделя"

Храмът е построен през 1578 година. В наши дни е запазен само иконостасът на параклиса. Сегашната църква е построена в периода 1831-1832 година. Иконите са дело на Димитър Зограф, Никола Одринчанин и Станислав Доспевски.

Хисар капия

Източната порта на вътрешната крепост на Трихълмието, изградена през V–VI век, е популярна сега с турското наименование Хисар капия /Крепостна порта/. И днес Хисар капия се е запазила като един от символите на Пловдив.

Балабанова къща

Построена е в началото на ХІХ в. Старинно очарование на къщата придава продълговатият пруст с висок таван, около който са били разположени стопански и домакински помещения. До горния етаж се стига по вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен салон /хайет/, около който са разположени четири стаи. Понастоящем къщата се използва като многофункционален културен център.

Галерия „Златю Бояджиев”

Къщата на д-р Стоян Чомаков, един от най-изявените борци за самостоятелна българска църква, е построена през 1862-1865 г. и архитектурно принадлежи към твърде разпространения по това време неокласицизъм. След Освобождението наследниците са предоставили къщата за резиденция на цар Фердинанд. От 1984 год. в сградата е експонирана най-голямата колекция от картини на бележития български художник Златю Бояджиев /1903-1976/.

Куюмджиева къща – Етнографски музей

Куюмджиева къща (Етнографски музеи) e една от най-забележителните възрожденски къщи, запазили се в нашите земи – дома на пловдивския търговец Аргир Куюмджиоглу. Построена е през 1847 г. и отразява вкуса на богатия пловдивчанин. Сградата е с площ 570 кв.м. Просторните стаи и изписани стени са украсени с геометрично профилирани дъсчени тавани, великолепни дърворезбовани „слънца” и елегантно извити „алафранги”. Всяка година в двора на къщата се провежда Международният фестивал на камерната музика.

По настоящем в Куюмджиевата къща се помещава Етнографският музей. Музеят съхранява над 40 000 движими паметници на културата.

Къща „Хиндлиян“

Построена е от неизвестен майстор през 1835-1840 г. по вкуса на богатия търговец и чифликчия Степан Хиндлиян. Тя е най-богато украсената от запазените къщи в Стария град. Всички стаи са изписани отвътре и отвън. Таваните са оцветени по ориенталски образец с много вкус. Заедно с уникалните алафранги и красивите наивистични пейзажи от Цариград, Венеция, Александрия, Санкт Петербург, Стокхолм те придават индивидуалност на всяка стая. В подземието е открита енотека – промоционален център на отбрани вина от цяла България.

Къща „Ламартин”

Къщата на Георги Мавриди (известна днес като къща „Ламартин”) е построена през 1829 г. и е една от най-големите и красиви симетрични къщи в Стария град. Когато големият френски поет и политик Алфонс дьо Ламартин преминал през България през 1833 г., той останал само три дни в дома, но бил възхитен от любезните домакини. Днес къщата се ползва като творчески дом на българските писатели. В една от стаите на първия етаж е уредена малка музейна експозиция, посветена на Ламартин.

Римски стадион

Намира се на площад „Джумаята”. Построен е по модел на Делфийския стадион. Разположен е в естествената падина между Таксим тепе и Сахат тепе, като склоновете са използвани за разполагане седалките за зрители. В древността Римският стадион е побирал 30 хил. души, които са наблюдавали гладиаторските битки и спортни състезания. 

Альоша (хълм Бунарджика)

Руският паметник е открит през 1881 г. в чест на загиналите за освобождението на България от османско робство руски войни. Встрани от него, на самия връх на хълма, се издига внушителна статуя с височина 10,5 метра. Това е паметникът на Съветската армия, повече известен с името „Альоша”. Оттам се открива чудесна панорамна гледка към Пловдив и Родопите.