„Магистрали на смъртта“: Над 41% от аутобаните у нас трябва да бъдат обезопасени

Почти половината километри от магистралите у нас трябва да бъдат обезопасени. Това е един от изводите от доклад на Института по пътна безопасност (ИПБ), озаглавен „Магистрали на смъртта“. Неправителствената организация посочва, че от 846 км магистрален път в България 350 км са особено опасни.

„Тези 846 км магистрали това не са магистрали и всеки, който ги именува и слага пътния знак, че това е магистрала, носи отговорността за жертвите по тези магистрали. Но не може да бъде магистрала, на която повече от 350 км по износващия слой на асфалта сме констатирали деформации с коловози, неравности, с дупки. Не може да бъде магистрала тази, на която има на повече от 400 места увредени мантинели, не можем да кажем, че това са магистрали, на които хоризонталната и вертикалната организация на движение над 80% не отговаря на светлоотразителност през тъмната част на денонощието. Отводнителните системи на нашите магистрали е абсолютно занемарено“, заяви на пресконференция Богдан Милчев от Институт по пътна безопасност, цитиран от БТА. Той добави, че при над 200 км са констатирани места, на които може да се образува аквапланинг поради лошо отводняване.

Данни на ИПБ сочи още, че през 2022 година е извършен текущ ремонт на 230 км при планирани 3000 км съгласно мащабната програма на Агенция пътна инфраструктура, а основен ремонт е направен на едва 7 км при бюджет от 2,5 млрд. лв. за тази дейност.

И причина за това явно не са липсата на пари, посочват от ИПБ като посочват получените данни по ЗДОИ, че бюджетът на АПИ за 2022 година е бил 2,5 млрд. лв. т.е. три пъти по-висок спрямо предходната година, а за извършените ремонти през 2022 г. са разплатени 59,6 милиона лева.

От Института за пътна безопасност отправят остра критика по отношение на работата на АПИ и „Автомагистрали“ Според експертите е налице безотговорно поведение от страна на длъжностни лица от Пътната агенция, а Министерски съвет не осъществява достатъчен контрол по отношение на това как се изразходват средствата за поддръжка на републиканската пътна мрежа.

„Тези, които са на власт и които разполагат с всички ресурси и възможности да правят политики и да създават блага и да организират така нещата, че обществото да живее добре, ни лъжат и ни използват и играят театри, каквито се играят и в момента. И аз и днес го казах, че може би последната грижа на всеки, който се стреми към властта е живота и здравето на хората и добруването. Всичко са приказки“, каза Десислава Христова, бивш изпълнителен директор на „Автомагистрали“, цитирана от dir.bg.

Рискът да загинеш на автомагистрала в България е 3,5 пъти по-голям отколкото в ЕС, сочи още анализът на ИПБ.

За последните две години на автомагистралите в България са загинали 150 души вследствие на катастрофи (не са включени 45 души македонски граждани загинали на АМ „Струма“). Това прави средно по 50 души годишно при 846 км обща дължина на АМ или средно на 17 км магистрала има по един загинал. За сравнение в Австрия има 1720 км магистрали, а за периода 2020-2022 г. загиналите са 88 души или средно на година загиват по 29,3 души. Съотносимо към километрите магистрали това означава, че на 59 км магистрала загива един човек средно годишно.