Кандидатурата на Мария Габриел - отчаян маньовър на Борисов

Предложението за Мария Габриел е отчаян опит да се приобщят реформаторите от ПП/ДБ. Но Борисов трябва най-сетне да разбере, че той лично е проблемът на нашата държава и да слезе завинаги от сцената, пише Ивайло Дичев.

Съсипаха се да повтарят, че всесилният Борисов изиграл "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ), накарал ги да си свалят гащите, пардон картите, а сам запазил всички козове в ръцете си.

На мен пък ми се струва, че е точно обратното: реформаторите притиснаха опонента си до стената и той сега се мята в безсилна истерия, сменяйки през час позициите си с помощта на живописни сръдни. И не спирам да се чудя как медиите в България редовно обръщат света с главата надолу.

Да започнем с прословутия компромис, какъвто представлявали разговорите между двете коалиции. Кое е точно безпринципното отстъпление на реформаторите? Наложиха своя на 90% програма, отказаха еднозначно да подкрепят първия мандат и извадиха кабинет без всякакво участие на ГЕРБ. Ако мен питате, в последното дори бяха прекалено твърди заради включването на трима свои лидери от първия ред. Но това, в което ги обвиняват техни довчерашни привърженици, е точно обратното - били отстъпили, били приели ултиматума на ГЕРБ.

БСП се хвана на въдицата

Г-жа Нинова пък заяви че "Продължаваме промяната" - "Демократична България" се били хванали като първокласници. На какво точно, не става ясно. Сега остава да наблюдаваме със злорадство как точно ще се хване тя на герберската въдица за хартиена коалиция. И дали след участие в управление с едните десни, сега партията ѝ ще преглътне съюз и с другите десни, само и само тя да е във властта.

Обвинението, че самото разговаряне с ГЕРБ е предателство, е още по-нелепо. И не защото няма как да се прави политика, без да се говори, включително с опонентите, а защото важното е все пак какво излиза от тези разговори. Ако след тях изкристализира една твърда и принципна позиция, толкова по-добре. Нали си даваме сметка, че сега на Борисов предстои да разговаря с партии като "Възраждане", от които отчаяно опитва да се дистанцира. Е, хубаво - защо той да печели символически, а другите да са първокласници?

"Продължаваме промяната" и "Демократична България" - прекалено праволинейни

Ако имам критика към "Продължаваме промяната" - "Демократична България", тя е друга - че не говорят с всички и по този начин създават усещане, че са в изолация, докато Борисов се прави на общителен добряк. Защо отказаха разговор с ДПС, например, не разбрах; защо не търсят път към президента по неруски теми? Боя се, че проблемът на тази формация е точно обратният на онзи, който виждат анализаторите: че са прекалено праволинейни. А имам неприятен спомен от това, как старото СДС постепенно се превърна в една морална секта, капсулира се и не успя да си свърши историческата задача.

Не разбирам и защо откритостта у нас се смята за наивност, ако не дори за глупост. Явно българинът е свикнал да го управляват шушумиги като Тодор Живков, който лавираше, снишаваше се, перестрояваше се, без да има особено твърди морални възгледи. Вероятно по тази линия е симпатията към г-н Борисов: хората си мислят, че има втори план, че накрая ще надхитри всички. Само че какви хитрости са му останали, ако не подкрепи втория мандат и съвместно изработената управленска и законодателна програма?

Борисов няма повече ходове

Готви се за протести през зимата с коалиция "Магнит"? Предлага "празни кутийки", които същите тези недолюбвани партии да попълнят с "личности"? Или пък "прилага тяхната коварна хватка" - т.е. правителство на малцинството, което води право към "пропастта" на изборите?

Последният маньовър за спасяване на партийното достойнство гласи: предлага "наш безспорен премиер" и отстъпва всички министри на другите, включително на "Продължаваме промяната" - "Демократична България". Щял да поеме риска да предложи правителство, все едно това не му е задължение като първа политическа сила и все едно този риск вече не поеха предварително опонентите му.

Предложението за еврокомисарката Мария Габриел е знак в посока на евроатлантизма и може да се разглежда като пореден отчаян опит да се приобщи реформаторската коалиция. Тази кандидатка е слабо свързана с България, защото кариерата, а и личният ѝ живот са в Европа; не си представям много добре как ще се ориентира и дали ще успее да овладее тежката родна действителност.

Представям си как медиите ще затръбят: брюкселка заменя харвардците. Дали Борисов си мисли, че ще може по-лесно да управлява една такава премиерка? Или обратно, слабата кандидатура е подкана към "Продължаваме промяната" - "Демократична България" за някакъв паритет по борисовски?

Кога Борисов ще разбере, че трябва да слезе от сцената

Както разбирате, тук не гадая дали ще има или няма да има правителство. Успоредно с Борисов се изнерви и г-н Гешев заради все по-съмнително изглеждащия кьорфишек. Дали пък лошите няма да се изпозастрелят, както ставаше навремето в уестърните? Не мога да преценя и до каква степен са се изнервили "посолствата", а и нашите родни бизнесмени.

Не знам и дали най-сетне г-н Борисов няма да разбере, че той лично е проблемът на нашата държава, да се поклони и да слезе завинаги от сцената - какво пък, стават и такива чудеса.

Проф. Ивайло Дичев, Дойче веле