Отпадни води от "битово-фекален характер": Когато край плажа вони, а в реката рибата измира

Отпадни води от "битово-фекален характер"... Защо край някои български плажове вони? И защо само институциите и местният бизнес не усещат вонята? А каква е причината за измирането на рибата в две родопски реки?

Новината за замърсяване с ешерихия коли на водите край българските плажове изненада само… институциите и местния бизнес. Те не усещат вонята. Защо ли?

Информационният поток "покафеня" от новината за наднормено замърсяване с бактерията ешерихия коли на 7 от 11 плажа по Южното Черноморие, изследвани от Асоциация "Активни потребители" и учени от Софийския университет. Данните са публикувани, заключенията са, че в морето свободно се изливат фекалии - а възмутените институции опонират, не с данни, а с възражения, че няма такова нещо. Из социалните мрежи се майтапеха, че "по-добре да те удари л*йно, отколкото мина".

Данните от проверките на организацията не разтревожиха Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), чиято Централна лаборатория разполага с поделения в 14 града, включително в Бургас и Варна. Те могат да вземат проби и да ги проверяват "по жалби на граждани, правителствени и неправителствени организации, външни клиенти и при възникнали извънредни и аварийни ситуации". Сред основните 12 направления за проверки на почви, въздух, шум и други са и: "аналитични изпитвания на физикохимични, органични, неорганични и радиологични характеристики и биологични елементи с цел оценка качеството на повърхностните, подземните, отпадъчните и минералните води". Така че ако иска да успокои туристите, че водите край българските плажове са безопасни, ИАОС следва да покани представители на "Активни потребители", да вземе проби от същите места и да публикува резултатите.

Голи факти срещу "няма проблем"

Голите факти винаги тежат повече от "честната дума" на отговорни фактори. Вместо игрички на "тука има, тука нема", също така не е трудно да се провери къде се изливат фекалните води на хиляди хотели, бунгала и заведения край морето. Достатъчно е да се изиска информация от местните Регионални инспекции по опазване на околната среда (РИОСВ) за съгласуваните инвестиционни намерения през годините. Много работа, но ако се свърши съвестно, всичко ще изплува. Без произнасяне на РИОСВ инвестиционни проекти няма как да бъдат реализирани - а всъщност са факт и на места, където няма пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ). По Южното Черноморие има 16 такива станции, но и стотици обекти заустват отпадните си води непречистени директно в морето - и това се потвърждава само от силния мирис на тоалетна в някои райони.

Старите колектори от времената на соца например заустваха отпадните води на няколкостотин метра от брега, докато новите пречиствателни станции включват пречистените води на близо два километра навътре в морето, чрез дълбоководно заустване.

Законът за водите забранява "включването на нови потребители, заустващи отпадъчни води", когато канализационната система не може да осигури отвеждането и пречистването им, както се изисква по закон. Но това не пречи на курортни комплекси и заведения, които нямат свои пречиствателни станции и не са включени в канализацията, безнаказано да изливат събраното в септичните ями където си искат. Досущ като в Средновековието, когато фекалиите изтичали в реките, минаващи през градовете.

Заустванията пък се разрешават от Басейновите дирекции, където се води и публичен регистър на издадените от директорите им - а Басейновите дирекции също са част от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Така че отговорността за незаконно заустване е споделена и от тях, освен от РИОСВ - и проблемът е 100 процента екологичен.

Заради презастрояването цялото Черноморие се нуждае от комплексна проверка, за да се изясни кои инвеститори замърсяват и защо някои плажове изглеждат "абонирани" за ешерихия коли. (За Офицерския плаж във Варна например периодично през годините се появяват такива съобщения, но обещаваното от 2015 дълбоко заустване на Шокъровия канал така и не се случва.) Ако институциите изобщо се заемат с такава проверка, неправителствени организации и екоактивисти трябва да намерят място в инспекциите, защото досегашната работа на местните поделения на министерствата на здравеопазването и на околната среда не гарантира безпристрастни резултати.

Отговорност заради отровена риба?

Освен по Черноморието, проблеми има и на други места. Така например през август се появиха две новини за отровена риба в родопски реки заради изпуснати отпадъчни води.

Първият случай е свързан със завода за бутилиране на минерална вода "Девин" ЕАД, след сигнал за измряла риба. "Всичката риба - от пъстърва до мряна, измря в радиус от около три километра", съобщи пред агенция "Фокус" главният секретар на Българската федерация по риболовни спортове Станил Йотов. Измряла е почти всичката риба в градската част на Девин, където има обособена зона за спортен риболов на балканска пъстърва, информира и БНТ. Проверката на местната РИОСВ е установила аварийно заустване на отпадъчни води с "битово-фекален характер" в река Девинска. Причината била в подмяна на помпи, заради което отпадъчните води не се изпомпвали до канализацията на Девин. Според съобщението на екоинспекцията, "незабавно са предприети мерки за преустановяване на нерегламентираното заустване" - и ще бъдат наложени административно-наказателни мерки.

Преди дни пак заустване на води с "битово-фекален характер", този път в смолянския квартал Устово, отрови 160 кг риба в река Черна, в двойно по-малък участък от замърсения в река Девинска - по протежение на 1.5 км. РИОСВ ще глоби местното ВиК с 10 000 лева заради изтичане на отпадни води от колектора, който се рехабилитира, а от ВиК винят за екокатастрофата ВЕЦ-Устово. Пред bTV Христо Перков от сдружение "Олимпик" казва, че в река Черна плуват "всякакви фекални отпадъци не от вчера, а от доста отдавна". Сдружението е получило сигнал от техен колега, който ловил риба на реката, "че общо взето цялата популация на балканска пъстърва в участъка от ВЕЦ-а в Устово е тотално избита".

Каквито и санкции да бъдат наложени обаче, Законът за водите е много снизходителен към нарушителите. Предвидените в него глоби се нуждаят от актуализация, защото повечето са смехотворни. Най-тежките стигат до 25 000 лева и само за ограничен кръг повторни нарушения се завишават до 50 000. Значително по-тежки са санкциите по Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети - стига да има кой да ги приложи. Иначе все така ще си вони.

Емилия Милчева, Дойче веле