Защо пада мониторингът?

Окончателното прекратяване на европейския мониторинг над България не е награда за обективния напредък на страната, а политическа стъпка, продиктувана от съвсем други обстоятелства. Какви?

Книжен тигър - това беше мониторингът, който Еврокомисията осъществяваше над България и Румъния. И който днес Брюксел официално отмени. Като замисъл този "Механизъм за сътрудничество и проверка" (МСП), въведен през 2006 година, още преди приемането на двете държави в ЕС, звучеше много смислено. Както се видя по-късно, двете крайдунавски съседки не бяха достатъчно подготвени за еврочленството и не изпълняваха критериите в необходимата степен - така че Брюксел се нуждаеше от допълнителен инструмент за контрол.

Какво постигна наблюдението?

И този инструмент известно време работеше добре. Ако се ограничим само до България, МСП много помогна да се избистрят главните цели на все още неосъществената съдебна реформа. Пак благодарение отчасти и на него, в България неусетно се смали един проблем, който Брюксел в самото начало смяташе за също толкова важен, колкото и корупцията: организираната престъпност. Тук обаче веднага трябва да се отвори една скоба и с настойчива тревога да се споменат както убийствата на Красимир Каменов-Къро и Алексей Петров, така и видимите размествания на пластовете в бандитския свят, които се случват тази година. (А какво стана с Пепи Еврото, впрочем?) Така че България очевидно все още не е се сбогувала с организираната престъпност.

Колкото до злополучната съдебна реформа - и там нещата все още буксуват. Защото да отстраниш един преял с власт главен прокурор все още (и изобщо) не означава, че си отстранил проблема. А проблемът се корени в структурата и правомощията на ВСС, в липсата на достатъчно "проверки и баланси" в цялата система, в разпространената корупция, която нагледно лъсва в сюжети като отново актуалните "Осем джуджета". (А какво стана с Пепи Еврото, впрочем?)

България не се е сбогувала именно и с корупцията - втория важен аргумент за поддържането на МСП. И всякакви радостно-тържествени изказвания в София по повод отмяната на мониторинга звучат кухо на фона на тази масова и разяждаща инфекция, която все още дърпа България към по-изостаналия свят и я отдалечава от Скандинавия и Западна Европа.

Да, министърката на външните работи Мария Габриел и министърът на правосъдието Атанас Славов имат пълното право да са доволни от вдигането на МСП. Но гордостта им от постигнатия напредък е колос на глинени крака. Тяхното правителство може би наистина се опитва да дръпне страната напред, да я превърне в по-правова държава, отколкото досега, да я доближи до развитите демокрации на запад и на север в Европа. Но досега почти нищо такова не се случва. А решението на Брюксел, уви, е не толкова награда за обективния напредък на България (и Румъния), колкото политическа стъпка, продиктувана от редица съвсем други обстоятелства.

Защо пада мониторингът?

Ето и непълен списък на тези обстоятелства. Първо: откакто управляващите най-вече в Унгария, но също и в Полша, започнаха с политически цели да подкопават върховенството на закона, Еврокомисията осъзна, че проблемът не засяга само Румъния и България. И че трябва да се създаде общ и единен механизъм за наблюдение и контрол.

Второ: доколкото Нидерландия и Австрия отказват да дадат зелена светлина за членството на България и Румъния в Шенгенското споразумение (и в двата случая не толкова заради обективните си опасения, колкото заради вътрешнополитическите игрички в Хага и Виена), чрез вдигането на МСП Еврокомисията се опитва да повиши доверието към София и Букурещ и да сломи съпротивата на нидерландците и австрийците.

И трето и може би най-важно: сегашното правителство в София се ползва с доверие в Брюксел. Кабинетът Денков-Габриел провежда последователна евроатлантическа политика, реагира солидарно с мнозинството държави членки по такива ключови въпроси като острото осъждане на руската нападателна война срещу Украйна, санкциите срещу Русия, военните помощи за Украйна, освобождаването от енергийните зависимости и т.н. За Брюксел е голямо успокоение, че в тези много напрегнати времена в София управлява предвидимо и проевропейско правителство, на което винаги може да се разчита. В епохата на хибридните войни, на фалшивите новини, на руските шпионски и дезинформационни атаки, на растящата несигурност, включително в богатите европейски общества, една стабилна и праволинейна България доста помага за единството на ЕС.

Е да - корупцията си остава. Зад кулисите си остават и дейци като Борисов и Пеевски, но в момента Брюксел вероятно е готов да си затвори очите…

Александър Андреев, Дойче веле