Вижте колко са незаконните ромски къщи у нас

И в ЕС, и у нас липсват млади кадри в науката

80 процента от ромските къщи в България са незаконни, казва ученият от БАН проф. Надежда Илиева в специално интервю за в. "СТАНДАРТ"

- Проф. Илиева, последователни ли са политиците у нас в решаването на демографските проблеми и търсят ли те връзка вас, учените по тези въпроси?
- Върху демографските поцеси влияят доста комплексни фактори - икономически, социални, екологични, психологически. Така, че политиките в тази област трябва да обхващат тези сфери на обществения живот. Относно втората част на въпроса Ви - отговорът ми е: не, политиците не търсят сътрудничество с нас, учените. Това е голям проблем за БАН и СУ "Св. Климент Офридски". Тъй като потенциалът на висококвалифицираните експерти у нас не се използва ефективно, а ние сме отворени за това.

- Имаме български общности зад граница - в Молдова, в Украйна, в съседна Македония и в други страни. Възможно ли е с една целенасочена политика управляващите в България да ги върнат?

- Напълно е възможно и това е един резерв, който България може да използва като привлече такива граждани. Но ние трябва да предоставим стабилно социално-икономическо положение на домакинствата, които бихме привлекли. В туризма например, идват да работят наши съграждани от чужбина. Но след съответния сезон те се връщат обратно или отиват в други държави, тъй като тук не им се предлага адекватно заплащане. А социалната сигурност трябва да бъде гарантирана. За съжаление, нямаме политика за приобщаване на българските общности зад граница.

- Защо повече от 30 години сме в ТОП 3 на страните с най-висок отрицателен естествен прираст?

- Раждаемостта при нас не е по-ниска в сравнение с тази в останалите европейски държави. Но основният проблем тук е смъртността. В това отношение България е на едно от първите места в Европа. Ако в африканските държави причините за смъртността са инфекциозните заболявания, а при нас са т. нар. социално - значими като болести на кръвоносната система, на кръвообръщението, ракови болести и т.н.

В България високата смъртност е резултат от силно застарялото население. COVID пандемията също ни се отрази неблагоприятно. Посещаемостта при лекарите беше намалена, бяха отложени планови операции и т. н. Починалите у нас през 2018 г. са били около 106 000 души. А само две години по-късно имаме 30% увеличаване на абсолютния брой като те достигат над 140 хиляди. Причините са в силно застарялото население и миграцията на млади хора в чужбина.

- В момента експерти от БАН и СУ "Климент Охридски" работите по проект, свързан с интеграцията на ромите. Бихте ли споделила какво по-точно проучвате?

- Проектът ни е финансиран от фонд "Научни изследвания" и най-общо казано, е свързан с ромските квартали в градовете. В България не знаем точно колко е броят на ромското население.

Над 40 процента от ромите работят и живеят в чужбина. Връщат се и построяват нови къщи, но 80% от тях са незаконни. В областните центрове тези имоти се увеличават и по понятни причини не се взимат мерки. Правят се сметки за избори и гласоподаватели като тенденцията е от години.

Поради това се заграбват общински или частни земи. Във Видин например, ромската махала е голяма - в кв. "Нов път" построените сгради през последните 20 г. са се увеличили със 17% и така териториите, присвоени от незаконното строителство се увеличават. И друг пример: в ромската "Арман" махала в Пловдив в Район "Северен" 75% от сградния фонд е построен след промените през 1989 г. Това е в резултат от все по-засилващата се капсулация на ромското население. Изминалите години на интеграция постигнаха изключително малък ефект. А също така мога да кажа, че е фейк новина твърдението, че ромите раждат много деца. Може да се каже, че едно такова семейство има около 2.8 до 3 деца. За това спомогна и интензивната миграция на ромите, особено през последните 5 - 6 г.

- Каква е връзката между инфраструктурата и демографията?

- Инфраструктурата влияе пряко върху икономическото състояние на даден регион. Има пряка зависимост от инвестициите, а от там вече идва и обезлюдяването. За последните 35 г. в Северозападна България например, не е изградена нито една магистрала.

- Кои други райони у нас се обезлюдяват силно?

- Няколко са регионите с депопулация. В тях максималният брой на населението е достигнат преди Втората световна война. И към момента те са в най-критично състояние. Тези процеси са свързани с недостатъчното развитие на крайграничните територии по времето на социализма. Става дума за Северозападна България, особено по западните граници. Това е Трънският, Кюстендилският край. След Възраждането има обезлюдяване в района на централна Стара планина, а през последните години се формира нов район в Смолянския край.

- По каква причина хората бягат от Родопите?

- Там има голяма маса от българи, които изповядват мюсюлманската религия. Много дълго време те останаха по места. Това беше политика на държавата от преди промените в България, дори знам че към заплатите си са получавали бонуси. От друга страна населението е силно консервативно и патриархалната традиция при тях се запази дълго. Те не участваха нито във външните, нито във вътрешните миграции.

- В началото на годината казахте, че 25% от населените места у нас ще бъдат обезлюдени до 20 години. Какви неотложни мерки могат да се вземат?

- Много труден въпрос. Ние сме учени, които констатират тенденциите. И мога да Ви кажа, че около 900 населени места у нас ще бъдат обезлюдени до 2040 г. Ако към тях прибавим селища с 10-15 души население, ще се формират 37%. Това е повече от една трета от населените места в страната. Този необратим процес може да бъде преобърнат много трудно. Правихме проучване относно нарастването на населението в селата около големите градове. И действително: ядрото в по-големите селища намалява за сметка на периферията.

- В качеството Ви на ръководител на секция "Икономическа и социална география" в Национален институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) към БАН, бихте ли казала още с какви изследвания се занимавате?

- Работим в сферата на туризма, както и по темата, свързана с категоризацията на общините. От това ще зависи тяхното финансиране. Правим и прогнози, свързани с всички аспекти на демографията. Освен национална демографска политика, трябва да се предлагат и конкретни регионални мерки, тъй като всеки един район има специфични проблеми. През последните години наблюдавам, че много по-успешни са локалните мерки. Например, в Стралджа прилагат част от исландския модел за интеграция, свързан с внедряването на извънкласни дейности в ромското училище. Чрез танци, участие в духов оркестър и спортове посещаемостта на децата се е увеличила с 40 процента.

- Проявяват ли младите висшисти интерес към науката?

- В това отношение има проблем с липсата на кадри и квалифицирана работна ръка в научните среди и той все повече ще се задълбочава.

В останалите държави от ЕС тенденцията е същата.