Лекар каза истината за случая "Даная", в Пирогов да се замислят

Бившата депутатка Кремена Кунева сподели на стената си във Фейса пост на известен лекар-анестезиолог, който най-сетне назовава нещата около случая "Даная" и "Пирогов" с истинските им имена:

Първият лекар (анестезиолог в педиатрична структура, бивш директор на Агенцията по трансплантации) в България осмелил се да изрази професионалната си позиция по случая Даная!

Поклон, д-р Янко Начков! За обективността като предпоставка да няма повече съмнения за погубени напразно детски животи!

Дано още ваши колеги имат тази смелост.

“Много внимателно изслушах двама колеги, които изключително уважавам, а и смея да нарека приятели: Проф. Николай Габровски (надявам се да не се обиди, но за мен е Ники) и доц. Богдан Младенов (надявам се също да не се засегне, но за мен е Боби). И с двамата съм работил, а и работя и сега ежедневно.

Та, вероятно ще ви прозвучи странно, но проф. Габровски едновременно е прав, но и греши дълбоко. Ще се опитам да обясна защо, но предупреждавам - ще е дълго, сложно и не е за непрофесионалисти!

---------------

1. Първото посещение на Даная в спешния неврохирургичен кабинет на Пирогов:

- данни за травма (да, действително това НЕ е "високоенергийна травма", както казва и проф. Габровски)

- главоболие, достатъчно дълго след травмата, за да е алармиращ белег. Липса на огнищна неврологична симптоматика, както и липса на друга общомозъчна симптоматика, което, за съжаление е прието за "деалармиращ" белег.

- ясна анамнеза за сериозно заболяване, водещо до нарушения в коагулацията: заболяването е такова, че САМО по себе си, без травма може да предизвика вътречерепен кръвоизлив! Силно алармиращ белег! Никой не отрича, че още при първия преглед, анамнезата за това заболяване е СТАНАЛА известна за лекаря в спешния неврохирургичен кабинет!

Детето е прегледано, изпратено на рентгенография на череп - доколкото съм запознат - нихилозна, (честно казано и безсмислена); не ми е ясно, консултирано ли е с педиатър-хематолог (освен по телефона с лекуващата му лекарка от ИСУЛ. Не става ясно, предложена ли е хоспитализация (няма абсолютни показания за това, но съм сигурен, че годишно в Пирогов няма повече от 1-2 деца с тази констелация на симптоми, заболявания и травма - със сигурност, нямаше да затрудни болницата!) Не става ясно, пуснати ли са елементарни изследвания за коагулация?

Та, проф. Габровски е прав, че са спазени "стандартните" протоколи, само че случая НЕ Е СТАНДАРТЕН! И това е болката, на майката - тя е убеждавала, настоявала, вероятно - викала на лекарите, че нищо не е стандартно!

2. Проблемът със СПЕЦИАЛИЗАНТИТЕ! Всички, ама ВСИЧКИ специалисти, включително и проф. Габровски, и Боби Младенов, а и аз, самият някога сме били "специализанти" . Специализантите СА пълноправни лекари, носещи отговорност за действията или бездействията си. ЕДИНСТВЕНОТО, което ги прави различни от специалистите е, че могат (когато преценят), но и понякога СА ДЛЪЖНИ (без да преценяват), да се допитат до тези, които ги обучават.

Аз имах прекрасни учители, и няма да забравя един диалог: "Янко, в тази ситуация трябваше да ми се обадиш! - Аз: Ама Шефе, Вие бяхте в Добрич! - Шефа: в Добрич, Стамбул или Букурещ - консултирал си се с мен! Това приключва отговорностите - случаят е бил над твоята компетентност; да, аз най-вероятно щях да направя същото, като теб, и резултатът щеше да е същия. Но ти си шибан специализант, а аз съм скапан Шеф на Клиника и професор и ще си налягаш парцалките! Е, моят отговор беше: Прав си, Шефе! (а, които ме познават, знаят, че христянското смирение не е най-силното ми качество)

Задача на ръководителя на специализацията, на отделението, на клиниката и на болницата е да дефинира ясно, писмено и разбираемо, кога специализантът е длъжен да се допита до специалист. Тук, проф. Габровски носи сериозна отговорност - той е шеф на СЕКТОРА (за Пирогов, това е съвкупност от Клиники в едно медицинско направление); професор - т.е. задължен е да отговаря за организацията на специализациите; а и е зам. директор на Пирогов - болницата.

Има ли или не, данни, специализантът, първи прегледал Даная още в края на април, дали се е допитал до специалист? Това отбелязано ли е някъде? Ако да - какво е препоръчал специалистът? Ако не - защо? Някъде, някой запознал ли е специализантът с факта, че черепна травма (макар и нискоенергийна) на дете със СЕРИОЗНО хематологично заболяване, водещо до ТЕЖКИ коагулационни нарушения НАЛАГА сериозен консилиум?

3. Няма да коментирам дали на време или със закъснение е оперирана пациентката, защото нямам обективни данни.

4. Изключително глупав ми се струва спора, дали е имало Ново-севън или не в Пирогов - аз самият съм "пренасял" лекарства и съм ги прилагал по същия механизъм: когато се опитваме да спасим пациент (особено дете), всички лекари сме склонни да пренебрегнем някои административни правила. Ново-севън струва около 1000 BGN на мг; същите "врътки" лично съм правил с лекарства, които струват 30000 BGN на доза. За щастие детето е живо и здраво и още "харчи" по около 30-40000 BGN , на НЗОК три-четири пъти годишно! За сега никой не се е опитал да ме накаже за "административно нарушение", но такова съм извършил!

5. Това, което често "Пироговци" не разбират, е колко е важна комуникцията с пациента/близките му! В случая с Даная, това е пълен провал. Пирогов са известни с това, че мълчат, като риби по отношение на елементарна човешка информация: какво му е?; какво ще направите за да разберете какво му е; какво ще направите, за да го оправите? Така се е случило и с Даная и майка и. Според мен, Пироговци трябва да изработят ясни правила за комуникация с пациентите/близките. Оправданията, че не малка част от тях са "нискограмотни", "враждебни", негативни - всъщност доказват необходимостта от това.

6. И накрая - най-тегавото: тезата "НИЕ ПИРОГОВЦИ СМЕ НАЙ-ВЕЛИКИ, КАК МОЖЕТЕ ДА ПОМИСЛИТЕ ДОРИ, ЧЕ В НЕЩО СМЕ СБЪРКАЛИ!

Та такава теза е контрапродуктивна - основно за Пирогов. Комбинирана със смъртта на младо момиче, страдащо от болест, от която не би трябвало да се умира в 21 век, в столица на Европейска страна!

Друго, ако проф. Габровски е прав, и са били перфектни - следващата "Даная" - може да е Данчо, Иванчо или Ахмедчо ще завърши по същия начин, а не би трябвало. Но, за това трябва да можем да признаваме грешките си...

Най-важното качество на всяка система (Пирогов също е система), е да може да се променя, а също и да признава, ако е сбъркала!”