Братът на Алексей Петров проговори: Убийството е политическо

Огнян Петров, братът на убития бизнесмен, преподавател и бивш секретен сътрудник на ДАНС Алексей Петров, проговори ексклузивно пред вестник „Галерия“.

Огнян Петров, брат на убития Алексей Петров, е роден през 1964 г. Брат му е с две години по-голям от него. Двамата имат сестра Теменужка. Огнян има семеен бизнес за хранителни стоки в Тетевен. Той върти и мандра „Тетевен“ от 1996 година, която е носител на много златни медали за млечните си продукти.

Огнян е семеен, с три деца и трима внуци.

На 16 февруари се навършват шест месеца от убийството на брат ви Алексей Петров, ще правите ли панихида, ходите ли често на гроба му?

Да, ще има панихида в тесен семеен кръг. Винаги когато съм в София, защoтo прoдължавам да живея в Тетевен, ходя на гроба на брат ми – нося цветя, паля свещ… Дори си говоря с него, питам го какво стана и защо го убиха. Въпроси, за които всички в семейството се питаме, а нямаме отговор…

Успяхте ли да се съвземете от тази внезапна загуба или болката все още e голяма?

Много е трудно и едва ли скоро ще се съвзема. При такава внезапна трагедия, при която беше отнет животът на брат ми насила, е много трудно. Дори невъзможно да се преживее от мен, от майка ми, сестра ми и цялото ни семейство. Това е трагедия. Няма как, тази болка остава за цял живот.

Майка ви Диляна прие изключително тежко смъртта му, как е сега?

Не мoже да се примири с мисълта, че повече няма да види и да прегърне рожбата, която е отгледала. Тя е много силна жена. Когатo сме заедно се държи и ни казва, че е добре. Но вътрешно болката е голяма и когато остане сама, плаче.

На сестра ми също й е доста трудно. Алексей имаше голяма слабост към Теменужка.

С брат ви кога се чухте и видяхте за последно преди убийството, спомняте ли си какво си казахте?

Две седмици преди да го убият, се бяхме събрали при сестра ми на семеен празник цялата фамилия. Това ни е традиция. На всички рождени дни и празници – Коледа, Великден, Гергьовден ние сме заедно. Алексей винаги е идвал или сам, или с дъщеря си, или с жена си. Дори е имало моменти, когато той е поемал инициативата да организира празника.

На последната ни среща обсъждахме работни неща, свързани с мандрата. Говорихме, че трябва да минем по всички фирми и да се направи отчет какво се случва, но така и не стана това. След срещата бях в София, за да предприема действия, които бяхме начертали, но с брат ми не се видяхме тогава. Не се и чухме. Когато научих, че са го убили, бях шокиран…

Стори ли ви се притеснен на тази последна ваша среща?

Не, никога не е споделял пред нас, че се притеснява за живота си. Той много пъти е идвал в района на Тетевен и винаги пътуваше сам, никога не е бил с охрана. Споделяли сме фирмени проблеми, но такива лични не. Нито ни е казвал, че някоя го заплашва. И на тази наша последна среща при сестра ми не беше с охрана. Беше сам.

Знаехте ли дали има врагове?

Не мога да отговоря на този въпрос. Ако е имал, едва ли щеше да го сподели с нас, за да не ни притеснява. Да ни предпази, ако има нещо, или за да не ни навреди.

Вие страхувате ли се сега?

Не, не се страхувам. Опитвам се да живея нормално, трудно е, но лека- полека караме напред и нагоре, няма друг начин.

Сънувате ли го често?

В началото никой от нас не го сънуваше. Но след като минаха 40 дни няколко пъти го сънувах. Бяхме някъде на мероприятие и говорехме за това какво трябва да се случи във фирмата. Пита ме как са негови приятели. Сега се сещам за конкретен сън – бяхме някъде, мина покрай мен и ми каза: „Сега ще ти задам въпрос и ще видим дали можеш да ми отговориш на него, защото виждам, че много знаеш“.

Какво ви липсва най-много от срещите и общуването с него?

Най-много ми липсва, че вече не е между нас. Защото при всяко сядане на маса с приятели се сещам за него и при всеки разговор го споменавам. Чудя се как би реагирал той. (Просълзява се. – Бел.ред.) Липсват ми разговорите ни, винаги ме е съветвал, той беше с две години по-голям от мен. Учеше ме никога да не се предавам и да не спирам. Да се боря докрай. Това, за което мечтая, да не го оставям настрана. Каквото е минало, да го забравя и да гледам само напред. Казваше така: „Нещо, което не е започнато, няма да се свърши, но когато си направил първата стъпка, трябва да продължиш и да настояваш, за да го докараш докрай“. Той е в спомените и в главите ни постоянно. Още не можем да повярваме, че вече не е между нас и никога няма да го видим повече.

Сещате ли се за някой по-ярък спомен от детските ви години?

Те са много спомените ни. Ние едно време имахме хубаво детство, защото децата сега нямат, те са на лаптопа и телефона по цял ден. Бяхме луди глави и все гледахме да направим някаква беля. Спомням си как в 6-7-и клас баща ни имаше мотор и се опитвахме да го караме, но в един момент го изпуснахме и той падна. А ние нямаше как да го вдигнем, търсихме хора да ни помогнат.

Алексей беше по-палав като малък. В тийнейджърските години, след седми клас стана сериозен. В осми клас започна да мисли какво трябва да прави във времето напред.

Още тогава ли искаше да стане барета?

За барета не мога да кажа, но той беше много добър ученик и се стараеше да бъде над другите винаги. Тогава имаше комсомолски съвети и той се стараеше, ако има някакво звание, той да го притежава, да бъде пример за класа. Беше много ученолюбив. Искаше да знае много неща, интересуваше се от тях.

Обичаше да спортува, харесваше бокса, футбола и шаха. Нямам спомен точно кога реши да стане барета, може би след като завърши полицейското училище в Пазарджик. Той сам изяви желание да учи там.

Родителите ви подкрепяха ли го?

Да, той като постъпи там много негови съученици се отказаха заради самите физически натоварвания. Той също споделяше с нас, че има големи трудности, недоволстваше, но майка ми и баща ми му казаха щом си се хванал на хорото, ще го играеш докрай. Ще мине време, ще свикнеш и нещата ще се оправят. Така и стана.

Като малки карахте ли се?

Имало е такива случаи, примерно някой е взел нещо от другия или не му върви по гайдата, но никога не сме стигали до крайности.

Тази борбеност и целеустременост от кого е наследил – майка ви или баща ви?

От майка ни. Тя е много силна жена, има огромна воля. Ако тя сега беше с по-слаба психика, нямаше да издържи. Това я държи в момента.

От последните години пазите ли някоя интересна история с брат ви?

Много са нещата, които са ми останали. Може би по-миналата или миналата година той дойде в Тетевен за събиране със съучениците си до осми клас. Той обичаше да ходи на такива мероприятия и му беше хубаво да общува с приятелите си от детството. Алексей на много хора е помагал – дали за работа, във финансово отношение или заради здравословен проблем. Дори на непознати хора е съдействал.

Той направи много и за родния си край, създаде нови работни места.

Сигурно е бил доста грижовен брат и син?

Да, винаги ни е помагал. Няма значение за какво става въпрос. Дори за моите деца или за тези на сестра ми. Много искаше те да учат, да се развиват. Каквато и трудност да сме срещали, той е бил насреща.

Вече шест месеца разследването буксува, вярвате ли, че някога ще стане ясен поръчителят?

Не знам и аз. Нямам никаква информация. Както казвате и вие, разследването наистина буксува, не се води такова. Но ние още вярваме, че поръчителят ще стане ясен. Както казва и майка ни: „Ще бъда по-спокойна, ако утре разбера кой е посегнал на сина ми, отколкото ако до края на дните ми не науча кой го уби“. Самата болка ще е по-лека. Сега съмненията са във всичко след като няма яснота точно какво се е случило.

Допускате ли обаче истината никога да не излезе наяве?

Не, аз смятам, че рано или късно ще стане ясно, ще има видовден.

Изказвали ли сте пред разследващите вашите съмнения?

Разпитвали са ме два-три пъти. Казвал съм на разследващите съмненията си, но доколко те са реални и верни, вече те трябва да докажат. Службите трябва да поемат по-сериозно нещата.

Но според вас каква е причината – политическа, засегнати бизнес интереси или личен мотив?

Не, няма никакъв личен мотив. За мен е убит по политически причини, в която са замесени интереси и страх.

Той искаше ли да участва в политическия живот на страната или да се върне в ДАНС?

Не е споделял подобни намерения. Преди време, когато стана покушението срещу него на басейн „Спартак“, е казвал пред нас интереса и желанието да надгради това, което е в момента, но това беше преди много години.

Иначе доста сме говорили за политика, бизнес, това, което се случва в страната, но не е разкривал дали сега иска някакъв пост.

Ако някога разберете кой стои зад убийството на брат ви и имате възможност да го видите очи в очи, какво ще му кажете?

Ако наистина се видим очи в очи, бих го попитал заради пари или власт отне живота на брат ми. Всички ще си отидем от този свят и нищо няма да занесем там, защо тогава погуби човек, който има още какво да даде на страната и на близките си…Брат ми дори ми споделяше, че сега, на тези години, се чувства много по-здраво мислещ, по-добри перспективи му минават през главата, но някой реши, че трябва да го убие млад и да го лиши от мечтите му.

Какви бяха те? Кои мечти не успя да сбъдне?

Мисля, че няма нещо, което той не успя да изпълни. Някои от плановете, които бяхме начертали с него, постигнахме, някои още са в процес да се доразвият. Но за някои негови лични мога и да не знам. Едни от последните му думи бяха, че той има желание да се отдръпне настрани, да участва в процеса индиректно. Да продължи да помага, но малко по-спокойно, за да изкара живота си по нормално. Но уви, вече няма как да се случи това…

През годините допускахте ли, че могат да посегнат на живота му?

Минавали са ми тези мисли заради предишните два атентата срещу него. Все си мислех обаче, че вече живеем в цивилизована държава, тези неща са изкоренени и повече няма да се случват посегателства на хора. Но явно съм се лъгал.

Управлявате мандра „Тетевен“, как върви бизнесът ви, по-трудно ли е без брат ви?

Засега нямаме проблеми, стараем се това, което е планирано, да върви напред. Имаме идеи за разширяване и внедряване на други продукти от млечния сектор. Следвам съветите му да не се отказвам, а да вървя само напред и нагоре. Всичко се случва, когато човек има воля и характер.

Кои са най-големите проблеми за бизнеса ви, има ли достатъчно голяма държавна подкрепа за животновъдите?

В момента земеделците и животновъдите, които са на улицата, не са излезли случайно на протест. В сектор мляко нещата не че са зле, но трябва някаква помощ, дотация за тези хора. Изкупната цена на суровината е малка и ние, преработвателите, не можем да дадем голяма изкупна цена за литър мляко, защото след това продукцията става непродаваема. Затова в Полша, Швейцария, Германия държавата дотира и помага на фермерите, за да не фалират. И при нас управляващите трябва да съдействат къде с фуражи, къде със субсидия. В района на Тетевен имаше голямо животновъдство, създадено още от едно време, но заради тези проблеми много хора се отказаха.

Все още ли живеете в Тетевен?

Да, тук съм си все още. От 1996-а съм във фирмата. За тези години много неща се подобриха. Стараем се да надграждаме това, което сме създали с брат ми, нашата цел сега е да го запазим. Не говоря само за мандра „Тетевен“, а за целия му бизнес, който той лично изгради в годините назад. Сега всички, които бяхме около него, сме длъжни да запазим съхраненото от него и да го предадем на внуците си. Ако се разруши, няма да му хареса – ако ни гледа отгоре.

Приятелите му търсят ли ви или ви забравиха?

Има негови приятели, с които регулярно се чуваме и помагат, ако имаме трудности. Но има и такива, на които той много е помагал във времето, а те не се обаждат въобще. Да не говорим да съдействат, ако имам проблем.

Да, лошото е, че много хора, на които е помагал, сега демонизират образа му и му приписват всевъзможни грехове…

Алексей беше народен човек и обичаше да помага на хората. Да създава – дали ще е предприятие, дали нещо друго, винаги мислеше в такава градивна посока. И не им прави чест на някои хора, на които е помагал, сега да излязат и да говорят неверни неща.

Дъщеря ви направи дядо за трети път, кога се роди Мануел? Помагате ли за внучето, виждате ли го често?

Почти всяка вечер се виждаме. Дъщеря ми живее в близост до дома ни и винаги когато има нужда от помощ, помагаме с жена ми. Щастлив съм, че вече имам три внучета. Мануел е вече на година и четири месеца. Големият внук е на 16 и тренира в школата на Христо Стоичков в Етрополе. Внучката учи в Тетевен. Тя е с три години по-малка от брат си.

Изтончик: anteni.info