Собстствениците на заведения започват национален протест срещу забраната за тютюнопушене

Национален протест срещу тоталната забрана на тютюнопушенето в заведенията за хранене и развлечения, ще се проведе в четвъртък, 22 ноември, съобщиха организаторите.

Протестът е организиран от Браншова асоциация на ресторантьорите в София, Движение „Свободен избор" – обединение на собственици на големите клубове и нощни заведения в София, заедно с „Фейсбук" групата „Сдружение на заведенията в България" с над 5000 членове, предаде БГНЕС.

В София протестът ще се състои на площад „Народно събрание" между 15.30 и 18 часа, под мотото „Бунтът на масите", а собственици и клиенти на заведения ще изразят несъгласието си с въведената от 1 юни забрана за употреба на тютюн и тютюневи изделия в закрити обществени места.

Протести на 22 ноември ще има и в градовете Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Стара Загора, Търговище, Хасково и Шумен.

Протестът ще се проведе под мотото „Бунтът на масите"- празни маси, самотно стоящи на площада ще символизират ситуацията в ресторантьорския сектор, който е в колапс след въведената забрана.

Срив в оборотите беше отчетен още в летния сезон, а с настъпването на есенно-зимното застудяване приходите на някои места спаднаха с 90%. На карта е поставено съществуването на хиляди заведения – особено на по-малките, а хиляди хора ежедневно губят работните си места, посочват организаторите,

„На първо място искаме да бъде отбелязано, че нашият протест не може да се приеме като защита на употребата на тютюн. Нашият протест не е политически и не цели промяна в политическото статукво. Всеки опит да бъде използван като такъв, ще се счита за провокация. Нашите искания са чисто икономически. Касаят направените от нас инвестиции, разходи, взетите кредити и невъзможността де факто да извършваме стопанска дейност", заявяват протестиращите.

Те припомнят, че собствениците на заведения монтираха скъпоструващи съвременни вентилационни системи и въздухонепроницаеми преградни стени (средно по 30 хил. лв. на заведение), които направиха напълно безопасна средата както за клиентите, така и за работещите в заведенията по данни от фирмите за оценка на риска на работното място.

Инвестицията е в размер на над 50 млн. лв за целия бранш. Това са преки загуби. В опита да се задържат клиентите в заведенията, след налагането на забрана, се налага ресторантьорите да правят нови инвестиции в ограждения, преструктуриране на площите, закупуване на външни отоплителни уреди, заплащане на тротоарно право и други разходи, които са непосилни в този момент за болшинството от заведенията в България.

„В условие на задълбочаваща се икономическа криза, стагнация, намаляване на доходите на населението, висока безработица, повишаване на цената на електроенергията с 20%, непрестанен ръст на цената на хранителните продукти, повишаване на минималната работна заплата, на осигурителните прагове, въвеждане на все повече нови изисквания за осигуряване на безопасност на храните и екологията, цената на нашия продукт се покачва непрестанно, а пазарът не е в състояние да приеме тази цена. От четири години браншът работи на ръба на финансовото оцеляване", алармират протестиращите.

По експертни разчети, икономическият ефект от забраната ще се изрази в над 228 млн. лв. по-малко приходи за държавния бюджет годишно, в т.ч.: над 12 млн.лв. по-малко приходи от осигуровки, над 60 млн.лв. по-малко приходи за бюджета от ДДС, над 144 млн. лв. по-малко приходи от данък „печалба".

Към преките отрицателни ефекти за бюджета трябва да се добавят разходите за социални помощи и обезщетения при безработица, както и увеличените разходи за контрол.

Протестиращите казват, че в техния бранш работят предимно млади хора, до 30 год. възраст, които ще останат трайно без възможност за трудови доходи.

„Косвените ефекти по отношение на социалната сигурност, отчаянието и бедността са неизчислими, а ефектите за пазара на труда са опустошителни не само за бранша, но и за цялата икономика", обясняват засегнатите.

Според тях, по линията на технологичните връзки, стагнацията в сектор „Хотели и ресторанти" ще рефлектира и в други сектори на икономиката, като транспорт, производство и търговия с оборудване, храни, консумативи и други.

Те протестират срещу „пренебрегване на правото ни на собственост".

„Размива се границата между обществена и частна собственост. Смятаме, че единствено собственикът на заведението трябва да определя дали да се пуши или не в неговото заведение. При стриктно спазване на изискванията за вентилация и не допускане на лица под 18 годишна възраст в заведение обособено за пушачи. Премахване на свободата на избор на огромната част от българските граждани. Статистиката по целият свят показва, че над 68% от населението не одобрява тази забрана, което я превръща в антидемократична. Неравното третиране на пушачите и ограничаване на достъпа им до обществени места", посочват още протестиращите.

По техните думи държавата прибира над 1 800 млрд. лв. годишно от акциз на тютюневите изделия и продължава да субсидира производството на тютюн. Приходите от продажба на цигари са нараснали с 8% след забраната по данни на Министерство на финансите.

Те посочват, че „европейската практика" за забрана на пушенето на закрити места е само в пет държави от ЕС - Ирландия, Обединеното кралство, Гърция, Испания и Унгария. Три от страните (Унгария, Гърция, Испания) вече са предприели стъпки за нейната отмяна, поради установените икономически и социални вреди.

Либерализация на първоначално въведената тотална забрана на тютюнопушенето въведе и Хърватска, след като оцени ефектите от забраната като икономически негативни. В края на 2011 г. Холандия също смекчи режима, а министърът на здравеопазването, благосъстоянието и спорта Едит Схиперс заяви, че вярва в свободата на избор на пушачите, и че холандското правителството „е отишло твърде далеч в налагането на правила срещу пушенето".

В края на септември чрез референдум Швейцария също отхвърлиха забраната.

„Уверени сме, че борбата с тютюнопушенето, трябва да се води с просветителски (образование, разяснение, убеждаване), а не с репресивни средства. Световният опит го доказва. Многократно сме предлагали своите заведения напълно безвъзмездно на държавата за провеждане на такава дейност. Като цяло, забраната не решава проблемите за здравето на нацията. Пример за това е най-висок процент на смъртност вследствие дихателни заболявания във Великобритания и Ирландия, където забраната е най-радикална и е въведена най-отдавна. Стресът и липсата на перспектива са най-вредни за нацията", алармират още протестиращите.

Те настояват за изготвяне на икономическа оценка на въздействието на въведената рестриктивна мярка и получаване на компенсации от държавата за пропуснати ползи и понесени загуби от приемането на този закон.

Протестиращите искат също спешно регламентиране на възможност за обособяване на заведения (или части от заведения) за обществено хранене и развлечения, достъпни за пушачи, също така въвеждане на стимули за доброволно приемане на забраната, включително данъчни бонуси за тези, които изберат да забранят пушенето в собствените си заведения.

За разлика от протестиращите лекари, миньори, майки, пенсионери и други граждани държавата да дава пари, помощи, дотации.