Какво се случи по време на деветте месеца управление на кабинета „Денков“

Редовният кабинет, с мандат на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) и с министър-председател акад. Николай Денков, бе избран от парламента на 6 юни 2023 г.

Още същия ден премиерът и министрите встъпиха в длъжност. Обявеният „ротационен кабинет“ бе обявен с хоризонт от девет месеца, след което премиерът Денков следва да подаде оставка, а на министър-председателското място да бъде вицепремиерът Мария Габриел, която зае поста и на министър на външните работи.

Знакови визити

На 6 юли 2023 г., само месец след встъпването в длъжност на новия кабинет, президентът на Украйна Володимир Зеленски пристигна на еднодневно посещение в София. В Министерския съвет той разговаря с премиера акад. Николай Денков и с вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел. Зеленски се срещна с ръководствата на парламентарните групи, вносители на проекта на декларация в подкрепа на членството на Украйна в НАТО. Денков и Зеленски подписаха съвместна декларация за евроатлантическата интеграция на Украйна. Министрите на енергетиката на двете страни подписаха меморандум за сътрудничество в областта на енергетиката.

На 26 февруари 2024 г. министър-председателят Денков посети Киев, където се срещна с президента Зеленски и потвърди българската подкрепа за Украйна. Той се срещна и с премиера на страната Денис Шмигал, с когото подписаха съвместно заявление, в което е подчертан приятелският характер на отношенията между България и Украйна, солидарността и взаимопомощта между българския и украинския народ. Бе отбелязана и важната роля на Република България за укрепване на отбранителните способности на Украйна.

Николай Денков осъществи още няколко визити.

Премиерът посети Австрия за среща с австрийския канцлер Карл Нехамер на 24 ноември 2023 г. Сред акцентите в разговора между двата бе присъединяването на България към Шенген.

На 8 февруари т.г. Денков замина за еднодневно посещение в Нидерландия, където разговаря с премиера на страната Марк Рюте. Пълноправното членство на страната ни в Шенген, както и присъединяването към еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие бяха откроени като акцент на разговора между двамата.

Същите теми българският министър-председател обсъди и с френския президент Еманюел Макрон в Париж на 21 февруари т.г. В Елисейския дворец двамата разговаряха още за геополитическите рискове и заплахи, подкрепата за Украйна две години след началото на войната и стратегическия дневен ред на Европейския съюз.

На посещение в България по време на мандата на настоящото правителство пристигнаха политически фигури като лорд Дейвид Камарън, министър на външните работи на Великобритания, еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс, лидерката на опозицията в Беларус Светлана Тихановска и др.

Основни приоритети

Като основни външнополитически приоритети настоящото правителство набеляза присъединяването на България като пълноправен член на Шенгенското пространство и влизането в еврозоната.

На 30 декември 2023 г. Съветът на ЕС прие с единодушие и писмена процедура решение за присъединяване на Румъния и България към Шенгенското пространство с премахване на проверките по въздушните и морските граници на ЕС между България и Румъния, и останалите страни от Шенгенското пространство от 31 март 2024 г. Според правителството това е успех, но според някои опозиционни партии частичното присъединяването на страната ни само за въздушните и морските граници е провал в политиката на кабинета.

Настоящото правителство определи 1 януари 2025 г. като нова целева дата за влизане в еврозоната. Според премиера Денков изпълнението на бюджета за 2021 г. ни „приближава към еврото и европейския начин на живот“.

Вътрешна политика

През декември м.г. бяха приети измененията в Конституцията на България. След гласуването им в законодателния орган от правителството посочиха, че те гарантират България да се развива като европейска правова държава, като парламентарна република, както и дават гаранция, че страната ще бъде в сърцето на Европа и Европейския съюз, а не в неговата периферия. Промените са решителна стъпка към изпълнението на европейските стандарти за независимост на съда и отчетност, и отговорност на прокуратурата чрез разделянето на Висшия съдебен съвет на два отделни съвета – съвет на съдиите и съвет на прокурорите, заявиха от кабинета.

Промени настъпват в принципите на избор на служебно правителство чрез ограничаване на кръга на потенциалните служебни премиери. Народното събрание няма да прекъсва работата си по време на избори, с което се заличава създаваният в такива ситуации вакуум. Също така се отваря възможност за индивидуални жалби до Конституционния съд през съдилищата, които могат да го сезират. Предвижда се принципът на избор на членовете в регулаторите да бъде регулиран на конституционно ниво.

В отчет за изпълнението на мандата от правителството съобщиха също за: Стабилна фискална система и още инвестиции в иновативни сектори; Ограничаване на щетите от наследени корупционни сделки; Инфраструктурни инвестиции за подобряване условията за бизнес, спорт и култура; По-високи заплати, безплатни учебници за всички и повишаване на стандарта за качеството на образованието; Модернизация на Българската армия и усилване на отбраната на Източния фланг на НАТО.

Управлението през тези девет месеци бе съпътствано и с няколко протеста на синдикалисти, енергетици, миньори и земеделски производители, които настояваха за решения на проблемите в отделните сектори.

Искания за оставки

На 3 ноември премиерът Николай Денков поиска от президента Румен Радев да освободи председателя на Държавна агенция ДАНС Пламен Тончев. По време на брифинг в Министерския съвет Денков посочи, че правителството координира работата на службите и че е загубил доверието в ръководството на ДАНС.

Премиерът каза, че в отговор на негово официално искане е очаквал председателят на ДАНС Пламен Тончев да представи мотивирано предложение за предсрочно освобождаване на заместник-председателя на агенцията Деньо Денев. Вместо очакваното предложение, Денков е получил отказ заради "липса на аргументи". Премиерът припомни, че Денев е авторът на т.нар. справка от ДАНС от 26 октомври, съдържаща по думите му непроверени и манипулативни твърдения и внушения. С тази справка ДАНС даде началото на саботажа срещу машинното гласуване на първия тур на изборите, каза премиерът.

От ПП-ДБ поискаха през ноември оставките както на министъра на вътрешните работи Калин Стоянов след протеста на футболните запалянковци. Като една от причините за това те посочиха допусната ескалация на напрежението пред Националния стадион „Васил Левски“, докато вътре се играеше на празни трибуни мача между националните отбори на България и Унгария. Ден след случилото се министър Стоянов заяви, че не смята да бъде „изкупителна жертва“, че няма да подава оставка, както и че навременната реакция е предотвратила да има жертви.