Тодор Кантарджиев: Не пускайте децата в храстите, открихме 90 нимфи на кърлежи на главата на едно дете

Не пускайте децата в храстите, защото там има много кърлежи, съветва бившият директор на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев, предаде „Телеграф“.

„Навикът на майките при раззеленяване да пускат децата си в храстите е много вреден. Така от главата на едно дете бяха свалени повече от 90 нимфи на кърлежи. Опасно също е и щъкането на малчуганите не по алеите, а в тревните площи. Където има гъста, неокосена растителност, особено бръшляни, там имат много кърлежи. Влажно ли е, има ли кърлежи, не трябва да се ходи по тревата. Децата и възрастните винаги трябва да се преглеждат, след като са били сред природата. Ако се види кърлеж, той се маха“, казва още специалистът.

Зараза

Възрастните кърлежи предават най-много лаймска болест. Ларвите и нимфите им също могат да заразяват, но в по-малък процент. В някои паркове кърлежите са заразени над 20%, а в други – под 20%. Ако човек е ухапан в парк, където над 20% от паразитите са носители на инфекции, със свалянето му трябва да се вземе антибиотик. Възрастните трябва да приемат две таблетки доксициклин, а на децата се дава макролиден антибиотик. Те се приемат еднократно. Това намалява повече от 10 пъти вероятността от предаването на лаймска болест и марсилска треска, както и две други инфекции, предавани от кърлежи – ерлихиоза и анаплазмоза.

Температури

Първите кръвосмучещи паразити в нашата страна се появят при сренодневни температури над 5 градуса, което значи, че вече щъкат в парковете. В следващите седмици у нас ще се появи и видът кърлежи, който пренася лаймската болест. Преди няколко години най-много заразени хора имаше в Парка на свободата в София около кортовете. В Южния парк паразитите са носители на инфекция в по-ниска степен.

Властите трябва да вземат мерки и срещу комарите. Общините трябва да го направят сега, за да се обработят водоемите, където се развиват крилатите нашественици, за да имаме чувствително по-малко комари през лятото. „За съжаление нашите общини и политици не го искат това, защото търсят ефекта на хеликоптери и пръскане по време на лятото, когато облаци комари тръгват от храсталаците около блатата и реките. Тогава пръскането е много нискоефективно. Ако искат да свършат нещо за здравето на българския народ, трябва да го направят сега. Сега трябва да бъде извършена така наречената лаврицидна обработка на водоемите срещу комарите“, категоричен е професорът.

Сега доказани случаи в нашата страна на западнонилска треска няма. „Това, което ме плаши, е, че има регистрирани случаи, включително с десетки умрели, в Северна Гърция, където много българи почиват. Също така има десетки случаи в Сърбия с десетина умрели. Заболели има и в Румъния. Самият факт, че у нас няма установени случаи, означава, че те не се търсят и не се вземат мерки“, смята професорът.

Мозък

За болестта се разбира, когато човек попадне в болница с възпаление на мозъка. Характерно за вирусните инфекции, които се пренасят от комари и засягат мозъка, е, че 80% от хората не разбират. Вирусът се размножава, а те създават антитела и въобще не разбират, че са ухапани. 20% от инфектираните се чувстват без сили, имат температура и болки по мускулите и ставите, До 1% от заразените обаче разгръщат тежката клинична картина със засягане на мозъка. Западнонилската треска се предава от комари, които са често сещани у нас. Инфекциите чикунгуня и денга пък се пренасят от тигровите комари, които се срещат по-рядко в България.

Пролетните вируси изместват грипа

Пролетните вируси вече се появяват и постепенно ще изместват грипа. Вече започват да се увеличават случаите на така наречения парагрип 3. Този тип вирус причинява много по-лека инфекция от класическия грип. Той засяга белия дроб само при около 2% от случаите. Така на 100 болни деца само две могат да развият продължителна кашлица и да имат засягане на белия дроб, като се стигне до бронхиолит. Не са много леки тези усложения, но са много по-редки, отколкото грипът, казва още специалистът.

Инкубационният период на парагрипа е около 4 дни. Той се проявява главно с кашлица, гърлобол и хрема. „Педиатрите го знаят, да го знаят и майките. Има ли гърло с кашлица, обикновено става въпрос за вирусна инфекция, ако е детето го боли гърлото и има висока температура, обикновено е бактериална инфекция и трябва антибиотик“, обясни професорът.

Стрептококите дори без симптоми да се лекуват

Дори здравото носителство на Streptococcus pyogenes, причинителя на скарлатината и ангината, трябва да се лекува с продължителен курс антибиотик. Той трябва да се приема 10 дни, каза професор Кантарджиев.

През пролетта ще продължи да се разпространява скарлатина. Случаите от началото на годината са по-малко от същия период на миналата година. „Все още не виждам желание в здравните власти да обяснят и да изискват от лекарите правилния начин за диагностика на болестта – това са бързи тестове за стрептококи и най-вече – правилното лечение с пеницилинови антибиотици и цефалоспорини, първа и по изключение втора генерация. Другите мощни цефалоспорини – трета и четвърта генерация, не се препоръчват при стрептококови инфекции, защото са много по-слабо ефективни от старите антибиотици.