ЕС прие пакта за миграцията: България го подкрепи, Полша, Словакия и Унгария - гласуваха "против"

ЕС прие пакта за миграцията: България го подкрепи, Полша, Словакия и Унгария - гласуваха "против"

МВР - архив

A A+ A++ A

Новият пакт за миграцията и убежището беше официално одобрен от министрите на икономиката на 27-те страни членки на ЕС, с което се слага край на повече от осемгодишната работа по пренаписване на правилата за работа с хора, които влизат в Европа без разрешение.

Реформите на системата за предоставяне на убежище в блока бяха приети в разгара на кампанията за общоевропейските избори следващия месец, на които миграцията се очаква да бъде важен въпрос, посочва Асошиейтед прес.

Полша, Унгария и Словакия гласуваха против приемането на новия европейски пакт за миграцията и убежището, а Чехия, Малта и Австрия се въздържаха при окончателното гласуване на законодателния пакет във вторник. Това обаче се оказа недостатъчно за провалянето му и той беше одобрен от страните членки с допустимото в случая квалифицирано мнозинство.

България и още 19 държави гласуваха "за" набора от правила, които трябва да подобрят организираното управление на пристигащите и да създадат единни процедури за прием и връщане на мигранти, както и за справедливото им разпределяне между европейските държави.

Съветът прие общо 10 законодателни акта, които ще реформират цялата европейска рамка за управление на убежището и миграцията. Те ще започнат да се прилагат от 2026 г.

Задължително разпределяне

Предвижда се ежегодно до 30 хил. мигранти, пристигнали по външните граници на ЕС, да бъдат разпределяни между държавите членки, за да се намали тежестта върху граничните държави. Молбите за убежище на мигрантите ще се разглеждат по различни, стандартизирани процедури според вероятността те да получат закрила, което ЕС се надява да отсее по-бързо хората без право на престой и те да бъдат връщани, откъдето са дошли.

Държавите, които отказват или не могат да приемат мигранти, ще могат да плащат за издръжката им (по 20 хил. евро на мигрант годишно) или да командироват граничари за охрана на граници, или да оказват помощ при разгръщането на приемни центрове.

Гранична процедура

Основна новост на реформата е задължителната гранична процедура. Тя ще се прилага за определени категории лица, търсещи убежище (например тези, идващи от страни с нисък процент на признаване на убежище). Целта на процедурата е по външните граници на ЕС да се направи бърза оценка дали молбите са неоснователни или недопустими. Хората в гранична процедура за убежище нямат право да влизат на територията на ЕС, докато изчакват молбите им да се разгледат.

Предвижда се създаване на база данни, включително биометрични, които ще се събират за всеки новопристигнал и ще позволят по-лесната му идентификация, контрол върху хора със съдебно минало и ограничаване на вторичните придвижвания от една в друга европейска държава.

Проверките за идентификация, сигурност и уязвимост и оценка на здравето се извършват по еднакъв начин. ЕС ще започне да събира по-точни и пълни данни (включително биометрични) чрез базата данни Eurodac, което ще засили контрола върху незаконната миграция и неразрешените движения във вътрешността на съюза.

В пакета е включен и регламент за управление на убежището и миграцията, който ще определя коя държава членка отговаря за разглеждането на молбите за международна закрила и за първи път въвежда споделяне на отговорността между държавите членки. Държавата на влизане в ЕС вече няма да е единствен критерий за отговорност, като други фактори - например вече пристигнали в Европа членове на семейството, ще се вземат предвид.

Управление на кризи

За да се справят по-добре със ситуации на криза (масови вълни и дирижирано насочване на мигранти от трети държави) и форсмажорни обстоятелства, националните власти ще могат да се отклонят от определени правила и да поискат засилена солидарност от други европейски държави. Като допустими изключения от правилата ще се приемат удължаване на сроковете за регистриране на кандидатите за убежище и продължителността на граничната процедура.

Кризисният механизъм се използва само при изключителни обстоятелства и за времето, строго необходимо за справяне със ситуации на криза или непреодолима сила. Той ще може да се задейства по искане от засегнатата столица, което трябва да бъде оценено от Европейската комисия и одобрено от страните членки.

Европейските държави преговаряха помежду си и с Европейския парламент повече от осем години по окончателния текст на 8-те регламента и двете директиви в него. Политическото споразумение между тях беше постигнато през декември, а през април Европейският парламент прие пакта.

Обширният законодателен пакет обаче ще влезе в сила едва през 2026 г., така че не осигурява незабавно решение на проблема, който подхрани една от най-големите политически кризи в ЕС, тъй като държавите имат разногласия кой трябва да поеме отговорността за мигрантите, когато пристигнат, и дали други страни са длъжни да помагат.

Източници: dnevnik.bg, novini.bg

#пакт за миграцията

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Брюксел
Последно от Брюксел

Всички новини от Брюксел »

Акценти

Анкета

Ще състави ли правителство?