Иде опасно горещо лято: Екстремни температури над 40 градуса и суша

Иде опасно горещо лято: Екстремни температури над 40 градуса и суша

Freepik.com

A A+ A++ A

За опасно горещо лято, което отново ще бие топлинни рекорди с над 40° градуса, предупреждават климатолози. Очаква се жегите да бъдат още по-тежки от миналогодишните, като Европа е изправена пред предизвикателството да се справя с още по-екстремно високи температури и суша.

Това сочат дългосрочни прогнози на наши и европейски климатолози.

Според данните на Европейския център за средносрочни прогнози на времето (ECMWF), публикувана и от метеорологичната служба на Националната обсерватория на Атина, градусите в термометрите ще са с поне 2,5°C по-високи от климатичната стойност за периода 1993-2016 г.

Прогнозите на наши климатолози сочат, че до средата на септември времето ще е горещо - туристите могат да изберат родното ни Черноморие от юли до тогава включително, посочи метеорологът Петър Янков, пред Труд. Той бе категоричен, че, тези месеци ще бъдат сухи.

Янков уточни, че “последните прогнози на световен климатичен център наистина са за топло начало на лятото. В Западна Европа конкретно ще бъде с около 3 градуса по-горещо от обичайното”.

Той успокои, че у нас и на Балканите обстоятелствата не съвпадат винаги с тези в Западна Европа. Климатологът е категоричен, че дългосрочните синоптични прогнози имат сбъдваемост само около 60%, защото най-точни са в рамките на 3 до 5 дни, така че времето може и да ни изненада.

“На всеки три години се случва такава аномалия - август и септември да са по-сухи и градусите да са с около 3 отгоре. А в Източна и Западна Европа наистина ще бъде по-топло и сухо”, заключи синоптикът.

Там очакват температурите да бъдат поне толкова високи колкото бяха през лятото на 2022 г. - най-горещото до момента в Европа. Най-засегнати ще бъдат Гърция, Хърватия и Италия, които все повече българи избират за почивката си.

Така туроператори и местни се подготвят за предизвикателствата пред летния сезон. Миналото лято големи площи от Северна Европа посрещаха за продължителни периоди екстремни температури, надвишаващи 45°C. Това отблъсна туристи, но и бе предпоставка за горски пожари.

Затова се предприема адаптация на туристическите зони. Преди 3 години Атина назначи директор по горещините Елисавет Баргиани.

Нейната основна задача е съсредоточена в изпълнението на въведените мерки, а обществото да бъде своевременно информирано за горещите фронтове.

Предприема се засаждане на дървета и обособяването на “хладни обществени зони” в градовете. А градските туристически турове се планират в ранните или вечерните часове от деня.

У нас туристическият сектор също започва да обръща все повече внимание на подготовката за жегите и се молят сезонът да е по-дълъг.

Хотелиери споделят, че не се плашат от жегите, дори напротив - искат топло време поне и през септември, когато първата задача на туристите е да видят какво ще е времето, преди да запазят почивка.

Службата за климатични промени “Коперник” към Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози вече изкара графики, в които се вижда, че температурите през това лято в България ще са с около 2 градуса по-високи от обичайните.

От “Коперник” публикуват месечни бюлетини за климата, в които се съобщава за наблюдаваните промени в температурите на въздуха и морето.

Службата за климатичните промени предупреждава европейците да се пазят от топлинен стрес, тъй като прекомерното топлинно натоварване влияе на физиологичните и психологическите реакции на организма.

Средната годишна температура в България се е повишила с около 1,5°C от 1970-те години до днес. Прогнозите сочат, че средната температура в България може да се увеличи с още 2-4°C до края на XXI век.

Периодът между 1990 и 2020 година е влязъл в различни доклади със значителни температурни аномалии, включително редица изключително горещи години. Увеличението на температурите не е равномерно разпределено през всички сезони. Най-голямо повишение се наблюдава през летните месеци, като температурите през този период са се увеличили с около 2°C.

Климатичните служби обръщат все повече внимание на мерките, които хората трябва да вземат срещу топлинния стрес. Високите летни температури предизвикват симптоми като умора, замаяност, гадене, главоболие и мускулни крампи.

Проучванията показват, че високите температури увеличават риска от психични разстройства, включително тревожност и депресия, а също и агресията и насилието.

Прогнозите за много горещо лято не плашат варненските хотелиери. Те се надяват дългосрочните предвиждания да се окажат точни.

Важно е и за пик сезона, и за крилата, когато хората първо гледат прогнозата и ако тя е добра, резервациите веднага се увеличават, каза хотелиерът от Св. св. Константин и Елена Атанас Карагеоргиев.

Обектите му са снабдени с климатици, монтирал е соларни инсталации, чрез които си произвежда ток. “След влажния май се молим горещо за топло лято! Морето и прохладата му са на няколко метра, не са нужни други по-специални мерки”, обясни Карагеоргиев, който е и утвърден винопроизводител.

Заради оптималните условия през пролетта и прогнозата за сухо лято той чака и добра гроздова реколта, като споделя, че тази година болестите по лозята са по-малко.

Целият бранш очаква добър сезон, който да достигне нивата от предпандемичната 2019 г. Плажовете в града вече са открити и въпреки вятъра и студеното все още море хора по бански вече трупат тен.

От средата на юни и курортите ще се напълнят с румънци, поляци, чехи, немци, ще дойдат още французи и скандинавци.

Ако има жеги, ще се отвори повече работа на плажните медици и на спасителите, защото дошлите на море за седмица ваканция гледат цял ден да се пекат и да са в морето и нерядко колабират или се давят при бурни води, казват сервитьори и бармани от крайбрежните кръчми във Варна.

Те също не са притеснени от евентуални продължителни жеги. Повечето летни тераси на заведенията имат големи вентилатори, някъде даже пускат климатични системи на открито, другаде разчитат на водна мъгла. Ресторантьори посочват за пример дестинации с далеч по-топъл климат като Гърция, Турция, Испания, където крайбрежните градове и курорти са пълни дори в пика на горещините.

Други се надяват, че климатичните промени ще имат и положително последствие - плажният сезон в България да се удължи на поне 4 месеца.

Хотелиери ще учат кадри, идващи от Индия, Непал и Бангладеш, на опит и български поздрави. Това лято се чакат младоци от Бангладеш, Виетнам, Киргизия, Непал и Индия да ударят рамо на туристическия бранш, който е останал без работна ръка.

“Не се плашим от високите температури, подготвени сме с климатици, басейни, водоемите са пълни, само да има туристи. Лошото е че сезонът е скъсен.

Държавата няма стратегия. Конкретно за Слънчев бряг- списъкът на националните курорти трябва да се подплати с нещо конкретно.

Да се финансира, да има делегиран бюджет. Сега няма такъв. 10-15 000 туристи има вече в момента в Слънчев бряг. И тази година, както и миналата, чакаме предимно румънци, поляци, чехи, словаци, англичани и немци. Руснаците ги няма, за съжаление, защото те са добри туристи. Всички са добре дошли при нас.

Комплексът е в пълна готовност”, съобщи Веселин Налбантов, хотелиер и заместник-председател на БХРА.

По думите му, за съжаление сезонът става все по-кратък. И тази година, заради по-студения май, той реално ще започне към средата на юни.

“На 1 юни чакам да пристигне персоналът за моя хотел от Бангладеш”, обясни още Налбантов.

През годините зам.-председателят на БХРА непрекъснато алармира за намаляващите родни кадри по хотелите. Добрите бармани, и сервитьори предпочитат да работят в чужбина, където явно и заплащането е по-добро.

Затова на собствениците на заведения и хотели им се налага да внасят работна ръка. Обучават ги на място, в самото заведение.

Това става с провеждане на “курс”, по време на който опитните служители предават уменията си на новодошлите. “Как се отваря шампанско, как се поднася, но и ще ги учим на основни поздрави и думи на български, задължителни за персонала: “Добър ден”, “Довиждане”, “Моля” и “Заповядайте”.

Някои от работниците от Бангладеш и Виетнам пристигнаха по-рано, но моите пристигат на първи юни”, подчерта Налбантов. От Непал и Киргизия, и Индия ще имам. Това са млади хора, поне така съм подал заявката, каза още хотелиерът.

Водните завеси за заведенията са най-големият хит сред кафеджиите и ресторантьорите в Пиринско. Масово се купуват отсега заради прогнозите за очаквано много горещо лято.

Други пък пътуват до Гърция, за да пазаруват сенници, които казват, че били по-евтини там и много модерни. Иначе масово се поръчва от китайските сайтове различни водни пръскалки и шадравани за охлаждане.

Климатиците също са водещи в търговията, но се търсят подвижни на колелца, за да се поставят близо до клиентите. Тази година са увеличени и местата за продажба на сладолед, в очакване на по-голяма консумация. Общините пък имат готовност при критично високи температури да променят работното време на чиновниците, както и да раздават студена вода из главните улици.

Велико Търново очаква през летния сезон на тази година повече туристи, отколкото преди пандемията. Хиляди гости са привлечени от националните културни изяви като Съборът на овцевъдите край Петропавловския манастир, оперния фестивал “Сцена на вековете” на хълма Царевец, античния фестивал “Нике - играта и победата” в древноримския град Никополис ад Иструм и др.

“Хората са жадни за културни събития. През горещите летни месеци изявите ще са предимно по вечерно време и на открито”, споделят специалисти в областта на туризма от старата столица.

Те допълват, че се отчита сериозен ръст на туристи от САЩ и Испания в архитектурния резерват Арбанаси. През миналата година старата столица беше предпочитаната дестинация за вътрешен културно-исторически туризъм от 405 813 посетители, които са с над 80 000 души повече в сравнение с предходния отчетен период.

“Завърнаха се организираните групи от САЩ, Испания и Франция, както и индивидуалните туристи от съседна Румъния”, информират от Регионалния исторически музей в старата столица.

Интересът към Мултимедийния посетителски център “Царевград Търнов”, след обновяване на експозицията, е голям, там ръстът на посещенията е 112%.

Най-предпочитан музеен обект във Велико Търново, а и в цяла България, продължава да е архитектурно-музейният резерват “Царевец”, който през миналата година е приел 220 523 туристи, от които 96 447 чужденци.


#прогноза за времето

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Околна среда
Последно от Околна среда

Всички новини от Околна среда »

Акценти

Анкета

Ще състави ли правителство?