Пиер Льолуш: Макрон рискува да разбие всички ключалки, които ни пазят от трета световна война

Пиер Льолуш: Макрон рискува да разбие всички ключалки, които ни пазят от трета световна война

Pixabay

A A+ A++ A

Въпросът е в това, че Украйна, въпреки цялата си смелост, просто не може да си върне сама териториите, окупирани от Русия поради демографски и материални причини. Лично аз оставам привързан към една дума, която никога досега не беше произнесена: думата “преговори”. Целта на тази война трябва да бъде да се избегне не Украйна да не загуби, а да не загуби твърде много, пише Пиер Льолуш, бивш държавен секретар на Франция по европейските въпроси и бивш председател на Парламентарната асамблея на НАТО, в свой коментар във "Фигаро".

Ще въвлече ли войната в Украйна Русия и Запада във всеобща война, две години и половина след избухването си? За да разберем това, трябва да имам предвид, че освен Кубинската криза през 1962 г., войната в Украйна е първият случай от 1945 г. насам на военен сблъсък, в който са замесени най-малко четири ядрени сили: Русия и срещу нея САЩ, Великобритания и Франция. Между тях - една буферна държава, Украйна, в сърцето на континент, покрит с ядрени оръжия.

В Куба кризата продължи едва десетина дни и се съсредоточи само в морска блокада. Накрая, както знаем, кризата беше разрешена чрез тайни преговори и също толкова тайно споразумение, в което руснаците се съгласиха да изтеглят ядрените си ракети със среден обсег от Куба в замяна на изтегляне на американските ракети, разположени в Турция.

В Украйна, въпреки насилието на сраженията и тяхната продължителност, войната бе сдържана досега от известния на всички риск от неконтролируема ескалация към тотална ядрена война. Именно това накара двата лагера да спазват две правила: от една страна, избягване на директен сблъсък между силите от двата лагера; от друга страна, географско ограничаване на конфликта само на украинска земя, избягвайки всяко преливане на територията на Русия или на това на НАТО.

Проблемът е, че с наближаване на лятото, година след провала на украинската офанзива през юни 2023 г. и докато военната ситуация сериозно се влошава за украинците, европейските съюзници, паникьосани впрочем от мисълта за победа на Тръмп в Белия дом, което би поставило под въпрос самото бъдеще на НАТО, обмислят да се намесят много по-силно в конфликта заедно с украинците, с риск да разбият двете ключалки, които досега позволяваха сдържането на този конфликт.

Първата ключалка, изрично заявена от Джо Байдън още през февруари 2022 г., е прочутото “No boots on the ground” (Без ботуши на земята). САЩ ще подкрепят Украйна, включително с изпращането на оръжия, но няма да разполагат войници на украинска земя. Това, по думите на американския президент, е, “за да бъде избегната трета световна война”. Тази първа ключалка беше разбита на 26 февруари от президента Макрон, с изказването му за изпращане на френски и западни сили там. Повторено многократно от три месеца насам, френското предложение започна да събира подкрепата на някои особено податливи страни, а именно балтийските държави и Полша.

САЩ обаче остават абсолютно враждебни към това, както и Германия, Италия и други страни. Така че в момента дебатът се развива към изпращането ако не на бойни сили, то поне на “инструктори”, които да помогнат за обучението на украинските войници на място, вместо в базите, които се използват сега, по-конкретно в Германия и Полша. Съвсем ясно е, че щом войниците на НАТО стъпят в Украйна, те рискуват да станат мишени на руснаците, което води до очевиден риск от ескалация: какво бихме направили в този случай?

И кой тогава ще контролира ескалацията?

Втората ключалка, този път негласна, която позволи да се поддържа възпирането от две години и половина насам, е, че войната остава ограничена на украинска територия и няма да се прехвърли нито на руска територия, нито на тази на НАТО. По-конкретно, западните страни успяха да доставят оръжия за 200 млрд. долара на Украйна, без руснаците да се опитат да прекъснат този поток на полската граница например; но в замяна на това, тяхното използване остава ограничено само до територията на Украйна, включително Крим. Това правило обаче не важи за самите украинци, чиито собствени далекобойни оръжия, по-специално дронове, опустошават корабите на руския флот в Черно море, както и петролните рафинерии в Русия.

Тази втора ключалка също е напът да бъде разбита тези дни. След руската офанзива, предприета на 10 май около Харков, президентът Зеленски и неговият Генерален щаб изглежда убедиха много европейци и дори генералния секретар на НАТО, че Украйна не може да продължи да се бие с “белезници зад гърба”: руснаците атакуват безнаказано от своя територия с ракети с управляеми бомби, а на украинците е забранено да отговорят на тези пускови площадки. Оттук и идеята, че трябва да се премахне това ограничение и, както каза президентът Макрон, “трябва да позволим на украинците да неутрализират военните обекти, от които са изстреляни ракетите, с които е атакувана Украйна”.

Следователно сме на прага на нова, потенциално изключително опасна фаза в ескалацията на конфликта, която е много важно да осмислим.

Преди да е станало твърде късно, трябва да се надяваме, че уроците от 1914 г., тези от Кубинската криза ще бъдат старателно обмислени от тези, които ни управляват. Същността на въпроса е, че Украйна, въпреки цялата си смелост, просто не може да си върне сама териториите, окупирани от Русия поради демографски и материални причини. От гледна точка на Зеленски е напълно логично да се опитва да интернационализира конфликта и да изиграе максимално картата на ескалацията. Но дали това е жизненоважният интерес на Франция? Да се ангажираме с такава изключително опасна логика, разбира се, е опция, за която трябва да помислим, но чиито последствия също трябва да преценим, тъй като тя заслужава истински дебат пред нашия народ, който е най-засегнат. Изпращането на наши войници в Украйна не е рестартиране на операция “Бархан”, каквото и да казва Макрон. Ударите по Русия с френски ракети неминуемо имат огромно политическо и стратегическо значение, което трябва да вземем предвид и да бъдем готови да приемем всички последствия.

Лично аз оставам привързан към една дума, която никога досега не беше произнесена: думата “преговори”. Целта на тази война трябва да бъде да се избегне не Украйна да не загуби, а да не загуби твърде много.

Автор: Пиер Льолуш, “Фигаро”

Превод от френски: Галя Дачкова/Гласове


Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Анализ
Последно от Анализ

Всички новини от Анализ »

Акценти