Говоренето със себе си не е показателно за психично заболяване

Говоренето със себе си не е показателно за психично заболяване
A A+ A++ A

Говоренето със себе си е често срещано явление, в което повечето хора участват в някакъв момент от живота си. Независимо дали става дума за мислене на глас, мърморене под носа или за пълноценни разговори със себе си, това поведение повдига въпроси за неговата нормалност и психологическите му последици.

Първо, важно е да се разбере, че говоренето със себе си не е ненормално по своята същност или показателно за психично заболяване. Всъщност психолозите предполагат, че говоренето на себе си може да служи за няколко полезни цели. Една от основните функции е когнитивната обработка.

Когато говорите на себе си, вие по същество участвате във външен диалог, който помага за изясняване на мислите ви, за организиране на идеите ви и за укрепване на паметта. Това често се наблюдава в ситуации, в които хората решават проблеми или вземат решения, тъй като изразяването на мислите може да помогне при претеглянето на възможностите и обмислянето на последствията.

Друг аспект на саморазговора е емоционалната регулация. Изразяването на чувствата на глас може да помогне за утвърждаване на емоциите и да осигури чувство на облекчение. Например изричането на думите "Много съм разочарован от тази ситуация" може да потвърди и освободи натрупаните емоции, като допринесе за по-добър емоционален баланс.

Освен това говоренето на себе си може да бъде инструмент за мотивация. Много спортисти и изпълнители използват позитивни саморазговори, за да повишат увереността и концентрацията си. Като потвърждават на глас своите способности и цели, хората могат да се настроят психически и да подобрят представянето си под напрежение.

Прекомерното или натрапчиво говорене за себе си понякога може да показва скрити проблеми като тревожност или стрес. Когато говоренето за себе си стане натрапчиво, повтарящо се или прекалено негативно, то може потенциално да влоши ежедневното функциониране и да повлияе на психичното благополучие.

В такива случаи търсенето на подкрепа от специалист по психично здраве може да осигури стратегии за конструктивно управление и пренасочване на този вътрешен диалог. Културният и социалният контекст също играе роля за начина, по който се възприемат саморазговорите. В някои култури говоренето със себе си може да е социално по-приемливо или дори насърчавано като начин за осмисляне на проблемите.

За разлика от тях, в култури, където това се смята за табу или странно, хората може да се чувстват неловко или смутено от това, че се занимават със саморазговори. Технологичният напредък също е оказал влияние върху начина, по който разговаряме със себе си. С появата на цифровите асистенти и устройствата, активиращи гласа, говоренето със себе си придоби нови измерения.

Сега хората взаимодействат с изкуствен интелект и виртуални асистенти, задават въпроси и дават команди, като размиват границата между говоренето със себе си и взаимодействието с технологиите, пише actualno.com/.

#психично заболяване

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Здраве
Последно от Здраве

Всички новини от Здраве »

Акценти

Анкета

Ще състави ли правителство?