Черешова задушница е: Какво НЕ се прави?

Черешова задушница е: Какво НЕ се прави?
A A+ A++ A

Днес е Черешова задушница. Всяка година този празник се пада в съботния ден пред Петдесетница (50 дни след Великден). Тъй като тази година Петдесетница е на 23 юни, Черешова задушница се пада на 22 юни. Българите тачат паметта на своите покойници от вечни времена. Нашите предци, траки, славяни и прабългари, са почитали своите мъртъвци. Тези ритуали и обреди, макар вече видоизменени, са достигнали до днешни дни.

Какво се прави на Черешова задушница?

След Великден, след възнесението на Господа, входът на Царството небесно, е отворен. На днешния ден Църквата се моли през него да влязат вярващите и праведни починали.

На Задушница църковните камбани бият траурно заради мъртвите. Богослужебното е с усърдни молитви за починалите. Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата.

Палят се свещи и кандила, поставят се цветя, преливат се гробовете с вино, кади се с тамян, носи се жито и в църква, и на гробищата.

Меси се хляб, който се разчупва и се раздава. Задушницата се нарича в България Черешова, защото това е най-популярният плод през този период от годината. Черешите обикновено се прибавят към поменателните трапези.

В Българския църковен календар има три големи Задушници. Това са Голяма Задушница преди Месни Заговезни, Черешова Задушница и Архангелска Задушница.

Какво (не) се прави на Задушница?

Една от най-важните забрани на Задушница е подавки в никакъв случай да не се оставят на гроба на мъртвия, тъй като те не са за него, а за останалите живи – за да споменават мъртвия в молитвите си с добро.

Освен това по време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – "Бог да прости".

Вярва се, че ако по време на хранене на общата трапеза около хората се появи пеперуда или мушичка, това означава, че душата на мъртвия се е върнала за кратко, за да навести близките си.

Поради тази причина на доста места е прието на масата да се оставя празно място, за да има къде да седне покойникът. Освен това на Задушница се раздават брашно и сол, които символизират греховете на мъртвия. И се нарича те да се разсипят, както се разсипват солта и брашното.

Ето няколко забрани, касаещи Задушница:

На никоя от задушниците не се работи, а жените не бива да перат и да вършат каквато и да било домакинска работа, за да не разгневят душите на починалите.

Занесена на гробища храна се раздава на място и не се връща;

На гроба не се яде от подавките и не се пие;

На гроба не се изоставя храна, за да не се омърси мястото от животни.

По отношение на Черешова задушница има и допълнителна забрана – да не се опитват черешите преди да бъдат подадени за мъртвите. Откъде идва тя? Първите череши зреят за Задушница. Живите не консумират, а дават приоритет на покойници. Но коренът на тази забрана е по-стар, от езическите времена на жертвоприношенията. На предците са се посвещавали първите плодове от всяка реколта.

Народни поверия, вярвания и традиции

  • Преди опечалените да се запътят към гробищата, трябва да оставят прозорците и вратите на дома си отворени за известно време. Вярва се, че по този начин душите на покойниците ще могат по-лесно да излязат от дома и да намерят пътя към небесното царство.
  • У нас в Родопите се спазва един обичай - боядисване на великденски яйца, тъй като Черешова задушница е известна като Великден на мъртвите. След това тези яйца се раздават в памет на покойниците. Вярва се, че този обичай прогонва болестите, бедите и бедствията
  • На Черешова задушница се спазва друг обичай - говори колкото се може по-малко, дори е по-добре да се спазва мълчание, освен ако няма нещо важно за казване.
  • Християнската традиция повелява също да се раздава милостиня на бедни, да се нахранят гладни, да се извършват добри дела, за да се успокоят и омилостивят душите на починалите близки. Даряват се храна, дрехи и пари.
  • Много хора извършват обреди и в домашни условия. Те палят свещи и кандила пред иконите, молят се за душите на своите починали близки и поднасят храна на специално приготвени трапези.
  • У нас в отделни области тази Задушница се нарича още Орехова. Причината за това е обичай, който се изпълнява на вечернята в съботния ден преди Петдесетница. Тогава по време на литургията свещеникът разпръсква в църквата предварително осветени орехови листа. Те са символ на огъня на Светия Дух, когато той се явява на Апостолите на Петдесетница. Според вярването, който коленичи върху ореховата шума в църквата, чува и вижда покойните си близки.
  • Ореховите листа са свързани и с още един обичай на Петдесетница - те се използват за покриване на гробовете, защото се счита, че осигуряват сянка на покойниците и по този начин душите им почиват в мир.
  • На местата, където Черешовата задушница се нарича Орехова, не се носят цветя на гробовете, а орехови листа.

Подавките

Раздаване на Череши

Раздаването на череши е характерен обичай за този празник. Хората носят череши на гробищата и ги раздават на роднини, приятели и непознати, като израз на милосърдие и спомен за покойниците. Вярва се, че раздаването на храна и плодове помага за покоя на душите на починалите.

Можете да приготвите или купите също всякакви храни за подаване - няма стриктни изисквания какво трябва или не трябва да съдържат, освен задължителните череши в този ден. Християните се придържат към правилото, че всеки дава от това, което има, а според църковните канони питка, варено жито и вино трябва да са включени задължително в подавките.

Вино и Хляб

Освен черешите, на гробовете често се носят и други храни като хляб и вино. Те се раздават на присъстващите. Виното символизира кръвта на Христос, а хлябът – неговото тяло, и по този начин се подчертава духовното значение на задушницата.

Добре е в подавките да има различни видове плодове и сладки. На доста места слагат и парченце салам или кашкавал.

От подавките се раздават на всички, дошли на гроба, а също и на други хора, дошли на гробищата, за да почетат близките си, дори и те да са непознати.

Когато раздавате от храната казвате: "Вземете за Бог да прости …” и изброявате име или имена. Когато вземате подавка, отговаряте само "Бог да прости!”. Когато на Задушница се ходи на гробища, не се поздравява с "Добър ден!" или със "Здравей!" Казва се вместо поздрав "Бог да прости!” и се отговаря "Бог да прости!”

От подавките се носи и в църквата.

#Черешова задушница

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Общество
Последно от Общество

Всички новини от Общество »

Акценти

Анкета

Ще състави ли правителство?