Стефан Командарев пред NOVINITE.BG: Дай Боже да се случват все повече качествени български филми!

КОЙ Е ТОЙ:

Стефан Командарев е роден в София през 1966 г. Завършва френската езикова гимназия през 1985 г., Медицинската академия в София със специалност "медицина" през 1993 г., през 1999 г. - филмова и телевизионна режисура в Нов български университет, а през 2010 – кинодраматургия пак в НБУ. Завършва и филмово продуценство в EAVE.

Сред филмите му са "Уроците на Блага" (2023), "Живот от Живота" (2021), "В кръг" (2019), "Посоки" (2017), "Съдилището" (2014), "Русенска кървава сватба" (2009), "Градът на жените баданте" (2009), "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (2008),"Азбука на надеждата" (2003), "Хляб над оградата" (2002), "Пътят на хармонията" (2001), "Пансион за кучета (2000),"Случайни чаши" (1998), "Балонът" (1997).

На 30 август предстои прожекция на един от най-награждаваните му филми „Уроците на Блага” в рамките на юбилейните 40-и поред Празници на изкуствата „Аполония” в Созопол (28.08 – 7.09).

Участвате в „Аполония” с „Уроците на Блага” на 30 август. Какви са моралните въпроси, които филмът поставя? Защо се фокусирате върху образа на измамена пенсионерка?

По принцип във всеки един филм се опитваме да повдигаме някакви наболели въпроси, без да даваме отговори. В този случай сме се фокусирали върху поколението на нашите родители. Върху това поколение, което изнесе най-голямата тежест на така наречения преход. А сюжетът за телефонните измами е просто драматургичната линия, която да ни помогне да говорим за това поколение.

Как успяхте да убедите Ели Скорчева да изиграе главната женска роля, след като 30 г. беше извън професията?

Имахме късмет.Александър Косев, мой колега режисьор, който ни помагаше за кастинга, я е срещнал случайно, заговорил я е. Попитал е дали би се върнала в киното след толкова години. Тя му е казала, че това зависи от сценария, но защо не, ако сценарият й допадне. Естествено, веднага и го изпратихме. На другия ден тя се обади и каза, че това е сценарият, който е чакала 30 години.

Как се работи с известни актьорски имена? „Звездеят” ли се, или са стриктни и организирани?

Това са две различни неща - дали са известни имена или са добри актьори. По принципдобрите актьори, независимо дали са известни или не, не се звездеят, организирани са, точни са, 100% са във филма, с тях се работи много лесно. Ние правим дълги процеси на репетиции, на обсъждане на ролята, на промени по сценария. И общо взето, една огромна част от нещата ги свършваме преди това, преди самите снимки. Оттам насетне самите снимки са по-скоро удоволствие, когато си имал шанса, когато си си свършил работата и си избрал правилните добри актьори и си работил с тях достатъчно. Тогава вече снимачният период вече е цяло удоволствие.

Носител сте на много награди. Има ли сред статуетките ви особено ценна за вас и защо?

Статуетки има вече доста, чудим се дори физически къде да ги съберем. След като получихме трите награди от Карлови Вари ’23 – Кристален глобус за най-добър филм, най-добра актриса, награда на екуменическото жури, на летището вСофия ни чакаше останалата част от нашия екип. Те бяха приготвили едни самоделно направени малки плакатчета: „Добре дошли, скъпи Глобоносци!” (от „глобус” – бел. ред.). Радостта в очите на всички тези приятели и съмишленици, с които бяхме направили заедно филма, които бяха дошли и ни чакаха на летището, тези малки плакатчета - всъщност това е една от най-ценните награди за мен.

Сценарист, режисьор, продуцент - кое амплоа ви привлича повече или се допълват?

Естествено, че режисьорското амплоа най-много ме привлича. А станах продуцент по неволя, за да мога да си реализирам по-бързо филмите си. Но определено работата като сценарист също ми носи голямо удоволствие.

Снимате„Made in EU” („Произведено в Европейския съюз”). Докъде стигнаха снимките и кога да очакваме филма на екран?

Филмът вече е заснет, в момента е в постпродукция, така че най-вероятно догодина. Тук вече нещата зависят и от световен дистрибутор, от неговите идеи къде да бъде световната премиера на филма.

А какъв е сюжетът?

Сюжетът е какво се случва в един текстилен цех, каквито има изключително много в България, в които се шие на т. нар. ишлеме. Действието е по време на пандемията от COVID. Но това не е филм за COVID, а по-скоро за модерното робство, за експлоатацията в днешно време, а COVID изостря всички тези проблеми, така че целта този път е да говорим за това.

А какви идеи още бихте искали да реализирате в близко време?

Идеи – много! В момента завършвам един сценарий, който се казва „Блокова вселена”. Отново работим с немски копродуценти и много ни помага Центърът за спешна медицинска помощ в София, защото нещата са свързани с линейки – какво се случва с медиците от Бърза помощ. Но тепърва предстои да тръгне цялата работа.

А доколко се е променил българинът за 30-те години преход? Има ли подмяна на ценностите? Защо изчезнаха човечността, състраданието, моралът?

Това е много дълъг въпрос с много аспекти.От една страна, в този аспект има един категоричен срив, който го наблюдавам не само като човек, който работи в подобни сфери, но и като човек, който преподава, и като човек, който е баща на две деца. Тоест, огромен духовен, културен и образователен срив, което за мен е много сериозен проблем. Естествено, той е свързан и с това, което Вие казахте. Защото тези ценности, за да се научат от някъде, освен първо в семейството, трябва да има качествено образование, трябва четящо население, трябват хора, които се интересуват от литература, от кино, от театър... И когато това не се случва, тези ценности трудно навлизат в живота. За сметка на това на тяхно място навлизат други, които не бих нарекъл точно ценности.

От режисьорска гледна точка, какво смятате за скандала с откриването на Олимпиадата в Париж?

Да ви кажа честно, аз почти не гледам телевизия. Последните 10 години не съм гледал нито световни първенства, нито Олимпиади, както се казва, имам си достатъчно други занимания. Всички тези неща влизат в графата „хляб и зрелища”, в тяхната зрелищна част. Предпочитам да не вървя по мейнстрима и не гледам много подобни събития, така включително не съм гледал и въпросното нещо.

Значи ли това, че и скандалът с мъжете, включени в женския бокс, който гърми в момента, не е достигнал до вас?

То стига от това, което виждам по някакви социални медии и т.п. Най-вече огромното противопоставяне до нетърпимост и агресия на противоположни гледни точки. Българското общество е разделено фатално във всичко и това е реалния проблем. В конкретния случай с бокса, нещото, което е важно, е да има ясна регулация кое може, кое не може. И оттам нататък да се спазват тези регулации. В случая, доколкото разбирам, има някакъв вакуум, най-вероятно нарочно предизвикан, който позволява на различни категории боксьори да участват едновременно.

В този аспект, има ли сблъсък, да го наречем, между „стария” и „новия” свят?

Не зная какво наричате стар и нов свят, светът си е един и същи в крайна сметка. Но във всеки свят има нови тенденции и стари тенденции.По принцип, откакто свят светува - още от китайците, ако започнем, ги има двете начала Ин и Ян. А ние сме учили в Теория на системите, че всяка една система има оперативно и консервативно начало. Оперативното е това, което движи нещата напред и те по някакъв начин прогресират, но системата може да загине от прекалено много прогрес. И обратното - има и консервативно начало, което трябва да се противопоставя, за да не загине системата от прогрес, но пък ако то е много силно, тя може да загине от липса на прогрес. Така че нещата винаги са баланс между едното и другото. Всяка една крайност е пагубна.

Нещо, което не съм ви попитала, а бихте искали да кажете?

Потънали сме в следващи неща и работим непрекъснато. И дай Боже да се случват повече и повече качествени български филми и повече българско кино, да има зрители в България и зрители по света!

Интервю на Ани Романова