Стефан Вълдобрев пред NOVINITE.BG: Сънуваш през деня и чуваш музата ти как шепти...

Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени са сред най-емблематичните групи на съвременната музикална сцена. Култовите албуми на състава О-О-Обичам те, мила, 10 ½, ...към, Революция, Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, Пансион за кучета, Пропаганда, хромозоми, силикон, LIVE, Жълт код, достигат общ тираж от над 250 000 копия.

На 30 август те ще взривят Амфитеатъра в Созопол на юбилейния 40-ти фестивал на изкуствата „Аполония” с най-новите им песни от последния им албум !Удивителни Въпросителни?, както и с вечни хитове в бг музиката.

Обичайните заподозрени са: Стефан Вълдобрев - вокал, Стоян Янкулов - ударни, Веселин Веселинов – Еко бас, Иван Лечев - китари, Мирослав Иванов – китари.

Със Стефан Вълдобрев правим (НЕ)Обичайно интервю, в което музикантът, композитор, изпълнител на песни, актьор и режисьор споделя мислите и емоциите си по различни теми, обобщени в една дума.

АПОЛОНИЯ

Силна, нестихваща емоция. Бил съм уличен мизикант през далечната 1988 година - ученик, влюбен в изкуствата, седнал на площада пред Амфитеатъра с китара, имащ смелостта да пее не кавъри, а собствени песни. По-късно започнах да представям театрални спектакли (в които съм актьор или композитор), филми (в които съм актьор, режисьор или композитор), моята книга и всеки нов албум без изключение. Връзката ми с този легендарен фестивал е огромна.

МОРЕТО

Безвремие. Безкрай. Безгрижие. Свобода.

ОСТРОВ СВЕТА АНАСТАСИЯ

Приключение. Преживяване, което не може да се сравни с никое друго. Едно от най-специалните места, на които сме правили концерти.

НЕ (ОБИЧАЙНИТЕ) ЗАПОДОЗРЕНИ

Необичайното при Обичайните заподозрени винаги е било усещането за лекота и радост. Иронията, драматургията, чувството за хумор, разказването на човешки истории чрез музика. Философията, че нищо не е на всяка цена и че правенето на песни е нещо много повече от виртуозно музициране. Че сложните неща трябва да изглеждат сякаш са спонтанно сътворени, докато си си пил сутрешното кафе. И публиката не бива да подозира за нечовешкото напрежение, през което всъщност си минал по време на дългия творчески процес.

ТУРНЕТО

Турнето с !УДИВИТЕЛНИ ВЪПРОСИТЕЛНИ? ми връща ентусиазма от годините преди 2020. Едно такова усещане за романтика. За път, за колела, препускане от град в град, за усмихнати срещи с хората, за шумни трапези късно вечер след края на концертите. Реших да го направим компактно - осем града в рамките на две седмици. И мисля, че не сбърках, защото чувството за рокендрол е по-истинско. Дълго време душите на хората бяха стегнати в менгеме и сякаш вече се поотпускат, копнеят за нормалност, това виждам. Има и нещо, което лично ме радва - много слушатели сравняват новият албум !УДИВИТЕЛНИ ВЪПРОСИТЕЛНИ? с по-старите "10 1/2" и "...към". Те бяха честни албуми с позитивен заряд. Често цитирам любима мисъл от представление, в което играх: "Изкуството трябва да озарява света, а не да подхранва хаоса". Това се опитвам да правя винаги, постарах се и сега. Оценката на публиката, сравнението на новия албум с точно тези два по-стари албума искрено ме радва. Аз лично смятам, че сме направили голяма крачка напред в музикално отношение като група, оставайки верни на стила си.

ВДЪХНОВЕНИЕТО

То е навсякъде, ще го видиш, стига да си в перманентно състояние на влюбеност. Но от там нататък почва трудното. В новия албум имам песен с такова заглавие: "Вдъхновение". В нея правя лека демистификация на процеса:

Питаш ме какво евдъхновение?
Ще ти кажа - краен срок и напрежение.
Начало на безкрайно изречение.
Ерекция на твоят ум.
Опустошение.
Чакане. Лутане.
Тука си, но няма те.
Сънуваш през деня и чуваш музата ти как шепти...

ПОЕЗИЯТА

Сякаш далеч в древността думите са започнали да копнеят някой да ги подреди така, че да заприличат по съвършенство на музиката. И тогава са се появили поетите и се е родила поезията. А когато добра поезия се съчетае с добра музика се получава най-мощното оръжие на света.

РАЗДЕЛЕНИЕТО

Не помня времена на по-голямо разделение и нетърпимост един към друг. Може би началото на деведесетте. Но тогава из въздуха се носеше усещането, че нещо хубаво предстои да се случи. А сега е обратно - всеки усеща, че е оставен сам на себе си, няма Обетована земя, няма никаква Аркадия, където да избягаш. Преинсталира се софтуера на света, виждаме, че новата версия е по-лоша от старата и от там идва напрежението. Но пък трябва да се върви напред. В този всемирен хаос България е най-доброто място за живеене, твърдя го от четири години насам. Тук огромното мнозинство от хората са здраво свързани с корените, със земята, с вярата. Инстинктите им за добро и зло работят безотказно.

АКТЬОРСТВОТО

Актьорството е основната ми професия, занаятът, който съм учил. Чувствам се в силата си точно в този момент. Внимателно подбирам ролите си и когато се захвана с някоя от тях, стремежът ми е да бъде категорична, изведена до край, нестандартна, запомняща се. Дали ще е успешен архитект с проблеми с наркотиците и семейството (в "Частици жена" в Народния театър), дали ще е шеф готвач - бляскава телевизионна звезда, но плах в любовта (в "С гръб към залеза" в Театър "Сълза и смях") или ще е фанатично уверен в правотата си криминален инспектор (в ТВ сериала "Алфа"), стремежът ми е един и същ - свръхпрецизност. Това беше успешна актьорска година за мен, излъчването на "Алфа" беше празник. Сериал на световно ниво. Гордея се, че съм част от него.

УСПЕХЪТ

Да развълнуваш някого с песните или с играта си.

Интервю на Ани Романова

КОЙ Е ТОЙ?

Стефан Вълдобрев е български актьор, композитор, автор и изпълнител на песни, филмов режисьор. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ и специализира кинорежисура във Филмовата академия ФАМУ, Прага. Има издадени тринадесет албума, композирал е музиката за множество филми и театрални представления, изиграл е солиден брой роли в театъра и киното. Работата му през годините се радва на богат фестивален живот, зрителски интерес и престижни награди и номинации.

Сред по-значимите му филми като актьор са: "Изпепеляване" (“Златна роза”2004 за най-добра мъжка роля), "Стъклената река", "Миграцията на паламуда", "Потъването на Созопол", “Далече от брега” (награда за най-добра поддържаща роля, FUSION 2019), “Доза щастие”, "Подгряване на вчерашния обед", както и телевизионният сериал "АЛФА". Като композитор: "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Пансион за кучета" ("Златна роза"2000 за кино-дебют), "Съдилището", “Денят на бащата” и "Недадените". През 2009 режисира телевизионния спектакъл “100 години Тодор Колев”. През 2010 прави документалния филм “Манчестър Юнайтед от Свищов”( Специална награда на журито – Алмаата 2012, награда за Най-добър филм-портрет на фестивала "Листопад", Минск 2012).

Играл е на сцените на Народния театър, Театър Българска Армия, Младежки театър, Сатиричен театър, Театър 199 , Драматичен театър Пловдив, Държавна опера Пловдив, Театър Ла Страда. В момента участва като актьор в постановките “Малка пиесаза детска стая” (ИКАР 2008 и А'АСКЕЕР 2008 за драматургичен текст, А'АСКЕЕР 2008 за режисура), “Приятнострашно” (ИКАР 2010 за драматургичен текст и режисура и А’АСКЕЕР 2010 за най-добро представление и режисура), “Хората от Оз”, "С гръб към залеза" и "Частици жена" (номинация А'АСКЕЕР 2022 за най-добър спектакъл).

Албумите, които маркират музикалния му път са: “Към”, “Обичам те, мила”, “Революция”, “Пропаганда, хромозоми, силикон”, “Пансион за кучета” , “10 ½”, “Жълт код”, "!УДИВИТЕЛНИ ВЪПРОСИТЕЛНИ?" (достигнали общ тираж от над 250 000 копия). С групата “Обичайните заподозрени” (Стунджи Янкулов, Иван Лечев, Веселин Веселинов-Еко, Мирослав Иванов) прави множество национални турнета, става два пъти изпълнител на годината на България (1999 и 2000), през 2008 е номиниран за изпълнител на десетилетието от музикалната телевизия “ММ”, а през 2020 и 2021 "Обичайните заподозрени" стават най-добра група на Годишните музикални награди на "БГ Радио".

През 1999 излиза от печат стихосбирката му "Катапулт", а през 2020 - и неговата "Книга за песните", преиздавана четирикратно досега.