Еделина Кънева пред NOVINITE.BG: „Аполония” е калейдоскоп на българската култура

Емблематичната и обичана от всички поколения песен на Тоника e избрана за заглавие на мюзикъл, създаден специално от Музикалния театър, който е продуцент. Зрителите в Созополския амфитеатър ще могат да изживеят незабравими моменти със ЗДРАВЕЙ! КАК СИ, ПРИЯТЕЛЮ? на 1 семптември от 21 ч. Мюзикълът е в рамките на юбилейниите 40-и празници на изкуствата „Аполония”.

Идеята за нестандартното музикално представление е на Еделина Кънева – оперна прима и дирктор на Държавен музикален и балетен център.

С нея рязговаряме за участието й в „Аполония”, за трудния и трънлив път на професионално израстване, за колаборацията й с други звезди от музикалната сцена и за едни от най-щастливите мигове в живота й.

Как се роди идеята Ви за нестандартния подход към обичаното от всички творчество на Стефан Диомов в ЗДРАВЕЙ! КАК СИ, ПРИЯТЕЛЮ?

Ако трябва да съм честна, още когато бях избрана да играя в мюзикъла „MAMMA MIA!”, започнах да си мисля кой ли е българският композитор и чии песни са толкова подходящи, че да може да се използва „формулата” на „MAMMA MIA!”, т. е. песните да са обединени в едно либрето (както например е в „Мулен Руж” - другият мюзикъл, но там композиторите на песните са различни), коя е музиката, която би съединила в сюжет една човешка история. И се сетих за Стефан Диомов, защото неговата музика е шлагерна, познава я целият български народ, запеваема е, много лесно влиза под кожата на слушателя. И за мен беше изключително важно да направим музикално-сценично произведение, в което хората да припознаят тази музика и да излязат от спектакъла, тананикайки си.

Участвали сте много пъти в Аполония, ще участвате и тази година. Какво е този фествал за вас?

Мога да кажа, че съм изключително свързана с „Аполония”, защото госпожа Маргарита Димитрова, изпълнителният директор, е моята първа курсова ръководителка и смело мога да заявя, че обожавам тази жена! За мен тя е пример във всяко едно отношение. Беше изключително млада и красива! Сега вече не е толкова млада, но е също толкова красива и може да служи за пример! Не става въпрос само за външна красота, става въпрос за всякаква красота. Това е един изключително ерудиран и фин човек. Нямам подходящото определение, с което да опиша възхищението и обожанието ми към тази личност. За мен е изключителна радост и гордост, че сега мога да бъда гост и в качество си на директор, и в качество си на изпълнител на фестивала „Аполония”, който за мен е нещо изключително значимо в българската култура.

Фестивалът има толкова много традиции, а тази година става на 40 години, през него са минали най-известните български творци, артисти, певци, композитори, художници, писатели... Въобще - какво няма в „Аполония”? Това е един калейдоскоп на българската култура! Така че за мен е изключителна чест и радост и гордост, че отново - след като миналата година бяхме поканени да открием фестивала, тази година ще участваме отново с българско произведение, което сме създали самите ние.

Творческата Ви кариера е белязана с десетки роли. Има ли сред такава, която до ви особено скъпа и защо?

Аз съм човек, който подхожда към всяка нова роля, към всяка нова песен и към всяко ново произведение изключително внимателно, акуратно и с огромно желание. Да, има неща, които обичам да пея, предпочитам да пея, а има и такива, които не са точно това, което ми лежи на сърцето. От ролите си в Музикалния театър най-много обичам Графиня Марица от едноименната оперета на Калман и Розалинда от „Прилепът”. Даже смятам, че това са ролите, които най-много подхожат и на гласа, и на темперамента ми. В оперния репертоар най-много обичам ролята си на Тоска и на Доня Анна от „Дон Жуан”.

Преди години приехте поканата да участвате със Софи Маринова в дуетната песен „Светица и грешница”, която стана много популярна. Какво е историята, защо приехте?

През онези години работех много с Teatro Lirico D’ Europa и Mozart Festival Opera в САЩ. Това бяха едни дълги турнета в Америка. И съм била, честно казано, малко далеч от културната среда в България. Не знам дали Софи Маринова тогава е била толкова известна, колкото е сега, но ми се обади композиторът на тази песен Пламен Христов, прокурор по професия – човек, отдаден много и на изкуството. Преди това пък ме беше поканил да запиша песента „Откровение” с Орлин Горанов, която също стана изключително популярна. Приех да запиша „Светица и грешница”, защото тази песен не е попфолк, тя е латино песен. Не виждам защо човек трябва да отказва красива музика, красива песен с прекрасен текст. Ние тогава записахме поотделно всеки своята част. Аз не съм човек, който разделя музиката. Смятам, че музиката е хубава и не толкова хубава, не искам да казвам думата „лоша”. Софи Маринова в тази песен пее много добре, нейният глас е изключително интересен, неслучайно я наричат „ромският славей”, а да пее в този жанр си е неин избор. За нея също е било предизвикателство да приеме да пее латино. Да, много критика поех тогава, но никак не съжалявам, защото смятам, че когато една песен е хубава, тя служава човек да се потруди над нея. Харесвам я и досега.

В коя кожа се чувствате по-добре – на оперна прима или на директор на Музикалния театър? Трудно ли се съчетават?

В кожата си на певица се чувствам прекрасно, защото смея да твърдя, че през всички тези години не престанах да се уча. Аз обичам да научавам нови неща, както и предизвикателствата. А в кожата си на директор се чувствам все по сигурна. В пеенето първо се научих да пея добре класически. Това отне много дълго време, защото имах определени изисквания към себе си - исках да се доближа максимално до световната тенденция, до италианското белканто и не се успокоих, докато не го постигнах. Можете би се научих малко по-късно от другите, бях на 31-32 години. И понеже винаги съм харесвала много мюзикълите, започнах да искам да се науча на тази мюзикълна техника, така нареченото белтинг пеене. Тази техника ми отне доста време, дори се бях записала на онлайн курс. Много пъти пресипнах, докато овладея някои неща. Смятам сега, че доста добре се справям с тази техника и продължавам да пея мюзикъли. Участвам и в суперпродукцията на Софийската опера „MAMMA MIA!”, а когато ме питат кого играя, се шегувам и казвам: „Разбира се, че Мерил Стрийп”. (Еделина Кънева играе главната роля на Дона Шеридан, изпълнявана в едноименния филм от Мерил Стрийп – бел. авт.).

В Музикалния театър съм играла в почти всички негови спектакли. В Бургаската опера направихме най-хубавите откъси от „Уестсайдска история”, които изпълняваме с Орлин Горанов и Орлин Павлов, което е страхотно удоволствие. А на „Целуни ме, Кейт”, в който освен че съм изпълнител на главната роля, съм и преводач.

Лесно ли се работи с още две звезди на сцената? Как се спявате?

Аз съм във вълшебни отношения с тези двама човека. Ние сме близки приятели, харесваме се, обичаме се и винаги, когато можем да работим заедно, го правим с огромно удоволствие. За мен е изключителна чест да работя с такива изявени български артисти. Някак си самата аз се чувствам по много по-различен начин, много по-близка до популярната музика и до голям брой хора. Благодарение на тях двамата, имам различна популярност. В началото, когато излизах да пея с тях, си казвах „Боже Господи, тук никой не ме познава, кой ще ми ръкопляска, всички ще ми се смеят!” Оказва се обаче, че не е така. Защото явно, когато си вършиш добре работа, когато го правиш с цялото си сърце, хората по някакъв начин те припознават и започват да те харесват. Така че благодарение на тях двамата и с Божията помощ, ме познават наистина и в много градове на страната, и в София, а това е прекрасно! Много, много добре се чувствам с тях двамата на сцена.

Какви са наблюденията Ви върху публиката? Има ли промяна през последните 20-30 години?

20-30 години е доста голям период, но знаете, че преди години имаше много голям отлив. Сега за наша радост публиката се завърна. Всички театри се стремят да правят все по-атрактивни и интересни спектакли. Това състезание ми харесва, защото ме провокира да измислям все нови и нови неща, което е страхотно! Също като допира ми с учениците от Музикалното училище и от Академията, въпреки че вече не преподавам, за да се отдам изцяло на директорския си пост. И ми дава много енергия, много „възобновяема” енергия.

Неодавна станахте баба, честито! Успявате ли да намерите време за внучето?

Извадих голям късмет, защото точно започна отпуската ми, и той се роди. Така че сега до 29 август съм изяло на разположение на моята дъщеря, с изключение на спектаклите „MAMMA MIA!” и един концерт, който имахме тези дни в Самоков с Орлин Павлов. На 29-и, като се върна на работа, всичко за заминаването ни за „Аполония” е готово и от нас изисква само една възстановителна репетиция и сме готови да тръгаме за Созопол. Следващото ни голямо предизвикателство е закриването на фестивала „Сцена на вековете” във Велико Търново, където също отиваме със „ЗДРАВЕЙ, КАК СИ ПРИЯТЕЛЮ”.

Какво да очакваме през новия сезон от Музикалния театър?

Веднага след фестивалите започваме подготовката за началото на сезона, който ще открием на 1 октомври в Деня на музиката. По традиция ще го открием с голям оперетен концерт, който се казва „Забравената оперета”, тъй като има безкрайно много красива оперетна музика, която обаче съществува в не толкова популярни оперетни заглавия. А ние искахме да извадим наяве тази музика, затова заглавието на нашият спектакъл е „Забравената оперета”. Предстои ни и премиера на 1 ноември - в деня на Народните будители, премиера на „Криворазбраната цивилизация”, като за режисьор съм поканила изключително талантливия комедиен режисьор Николай Гундеров. Той пише нов сценарий по Добри Войников, тъй като ще се пренасем в наши дни. Изполваме музиката на Дечо Таралежков - оригиналната музика от тлевизионната постановка, която е изключително модерна, актуално звучаща и в наши дни. Тя е ще е и по случай 50-ата годишнина от първото й излъчване по телевизията под режисурата на тв легендата Хачо Бояджиев.

А почивка? Ще успеете ли тази година поне веднъж да стигнете до плажа и да се изкъпете в морето?

Май няма да успея, защото времето, което имах за почивка, съм посветила на едно толкова радостно събитие, каквото е да имаш малко детенце вкъщи, благодарение на дъщеря ми и на зет ми. Така че съм абсолютно доволна и щастлива!

Интервю на Ани Романова

КОЯ Е ТЯ?

Еделина Кънева е родена в София и е възпитаник на ДМА“ П.Владигеров“. Певицата прави дебюта си на сцената на Бургаска Държавна опера. Следват 3 сезона, в които е ангажирана в операта в Лайпциг. От 1996 година е премиер-солистка в НМТ „Ст.Македонски“. Репертоарът ѝ включва централните партии в оперите: „Трубадур“, „Тоска“, „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“, оперетите: „Прилепът“, „Цигански Барон“, „Графиня Марица“, „Страната на усмивките“, „Царицата на Чардаша“, „Великата неизвестна“, мюзикълите: „Котки“, „Някои го предпочитат горещо“, Уестсайдска история“, “Вълкът и седемте козлета’’.

Гост- солист е на симфонични оркестри с ораториален репертоар.

Има записи за Националното радио и Българската Национална Телевизия.

Еделина Кънева е музикален продуцент и досега на поредица от Коледни концерти за БНТ. Тя е инициатор и участник на проекти в джаз и поп музиката. Работила е в проекта на Френското Министерство на Културата „К и Пътят към замъка“- съвременна опера от Карол Бефа по романа на Ф.Кафка. От 2012 е преподавател в НМУ „Л.Пипков“, специалност „Поп и джаз пеене”, а от 2017 е музикален режосьор в „Александра Аудио”.

Гастролирала е с успех в Япония, Германия, Франция, Испания, Израел и други. От 2000 до 2010 година е постоянен гост -солист на Teatro Lirico D’ Europa и Mozart Festival Opera в САЩ.

Участвала е многократно на фестивалите: Аполония, Софийски Музикални Седмици, Салон на изкуствата, Варненско лято и редица фествали в Гърция, Израел и Германия.

Носител е на награда Кристална Лира 2006 за джаз-проект с Л. Денев.

През 2018 г. Еделина Кънева е част от изключително успешния проект на Софийска Опера и Балет "Мамма миа “ с режисьор акад. Пламен Карталов, в който изпълнява главната роля на Дона Шеридан.

През 2019 г. играе в главните роли на „Принцесата на цирка” от Калман и в „Целуни ме, Кейт” – постановка в Бургаската опера. През същата година е и самостоятелният й концерт „Всичките мои мъже” в който участват нейни сценични партньори през годините.

Година по-късно създава музиалния проект „Приказка за двама” зедно с Орлин Горанов.

През 2022-а е част от международния проект „Opera D'amore”.

През ноември 2022 е избрана за директор на Националния музиклен и балетен център.

НАЦИОНАЛНИЯ МУЗИКАЛЕН И БАЛЕТЕН ЦЕНТЪР

Националният музикален и балетен център (НМБЦ) e единственият в България профилиран театър в жанра на оперетата и мюзикъла. В своята дългогодишна история той e изградил традиции в областта на популярното музикално-сценично изкуство.

През 2018 година се навършиха 100 години от началото на професионалната оперета в България – 70 от тях принадлежат на Музикалния театър. Той е пряк наследник на сценичните достижения на първите частни оперетни театри в България, прокарали пътя на подкупващото с блясъка и виталността си оперетно изкуство. На този юбилей са посветени и най-новите заглавия в афиша на театъра – оперетата на Калман „Царицата на чардаша”, най-обичаната българска оперета „Българи от старо време” от Асен карастоянов, написана за трупата на Музикалния театър, и най-популярния съвременен мюзикъл „Фантомът на операта” от А. Л. Уебър, чиято премиера се състоя в началото на 2019 г. А през 2023 г. на сцената на Музикалния театър се играе и втората част на бродуейския мюзикъл “Любовта никога не умира”.

В десетилетията на изграждане на репертоарната си политика театърът поддържа и представя пред българската публика заглавия не само от класическия репертоар на оперетното изкуство, но и на най-хитовите имена на класическия и съвременен мюзикъл. В неговия афиш се поддържа златния репертоарен фонд на оперети като „Прилепът” на Йохан Щраус син, „Царицата на чардаша”, „Графиня Марица” на Калман и други.

С ефекта на културно събитие от национално значение са и първите в България постановки на световноизвестни мюзикъли. Сред тях са шедьоврите на съвременния класик на жанра Андрю Лойд Уебър: „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” (2000), „Исус Христос суперзвезда” (2002), „Евита” (2005), „Котки” (2009), „Булевардът на залеза”(2017), както и нашумелия по световните сцени мюзикъл „Мис Сайгон” на Шьонберг (2007).

Всички спектакли в Националния музикален театър са обезпечени с мащабна сценография, озвучителна и осветителна техника, както и в изработването на хиляди оригинални костюми.

В афиша винаги е имало специално място за творбите на най-изявените български композитори, сред които Парашкев Хаджиев, Марин Големинов, Александър Райчев, Жул Леви, Георги Костов, Димитър Вълчев. На сцената на националната оперета за осми път се поставя шедьовърът „Българи от старо време” от Асен Карастоянов, написан специално за трупата на театъра.

През годините от създаването си до днес първата ни оперетна сцена утвърди значението си в развитието на българската култура и получи статут на национална културна институция.

Авторитетът на Музикалния театър е признат и на едни от най-престижните театрални сцени в Европа и Япония, където трупата му изнася над 650 спектакъла. Свидетелство за значимостта му в българската музикална култура са и стотиците записи, репродуцирани спектакли и традиционни участия в програмите на Българската национална телевизия и националното радио.

През изминалите години премиерните продукции на Националния музикален и балетен център са над 400 постановки – от които 120 премиери на класически оперети, балети и комични опери; 59 съвременни оперети, балети и музикални комедии; 84 премиери на български жанрови творби; 56 премиери на световни мюзикъли и много спектакли за най-любознателната детска публика.

Те са били посетени от над 15 млн. зрители. А най-успешните заглавия от неговия репертоар гостуват или се пренасят на всички оперни и открити музикални сцени в страната. За първи път през 2023 г. НМБЦ участва и гостува на престижните Празници на изкуствата - Аполония, както и на фестивала “Сцена на вековете” във Велико Търново.

Едновековната история на професионалния оперетен театър в България, 70 години от която принадлежат на Националния музикален и балетен център, днес е ярко свидетелство за жизненосттта на неговото магнетично изкуство. А най-голямото признание за поколенията творци, които са създавали и продължават да създават това витално изкуство, е непресъхващата любов на публиката, която пълни залите на всички спектакли на Музикалния театър.

Още актуална информация и билети ТУК