Кошмарът на Google започва да става реалност

Кошмарът на Google започва да става реалност. Това са заключенията на ИТ анализатори и експерти, обобщени от Ars technica, след като американският Департамент по правосъдие внесе в съда исканията си за наказания на ИТ гиганта.

През август т.г. Google загуби знаково дело, след като съдът прие аргументите на Департамента и няколко щата, че компанията е нарушила антимонополните закони. Тя беше обвинена, че популяризира търсачката си през другите си продукти и кара производители на устройства да подписват ексклузивни споразумения.

Съдът отсъди в полза на обвинението и премина към определяне на наказанията. Процедурата включва възможност за обвинителите да опишат какви мерки искат, а съдът ще прецени кои от тях да наложи на Google. В сряда Департаментът е внесъл исканията, като сред тях няма изненади от първоначалните слухове.

Накратко, Департаментът предлага на Google да бъде забранено да сключва подобни ексклузивни споразумения, да отдели Android от Google Play и търсачката (т.е. да не е задължително трите продукта да са в общ пакет), повече свобода за рекламодателите и за администраторите на интернет страници. Най-голямото искане е Google да продаде интернет браузъра Chrome като отделен бизнес, тъй като именно чрез него популяризира търсачката си и има много голям дял на потребление. Продажбата на Chrome не е задължителна, а е предложена като мярка, ако другите стъпки не дадат резултат.

Квантовите компютри са близо до реалността чрез AI

Добрата новина за Google е, че Департаментът не поиска продажбата и на Android или на търсачката. Имаше и такава вероятност, но в крайна сметка обвинителите са преценили да не предлагат това.

И в този случай Google очаквано не е доволна. Компанията обяви, че предложените мерки са много крайни и далеч отвъд правния обхват на делото. Според директора по правни въпроси на Google Кент Уолкър, това е "радикална" намеса в работата на компанията. Уолкър твърди, че евентуална продажба на Chrome ще застраши сигурността и поверителността на потребителите му, голяма част от които са американци.

Microsoft показа първия си "облачен" компютър

Компанията изтъква, че такъв ход ще е вреден и за конкуренцията, защото Mozilla например получава дял от приходите от Chrome и развива своя браузър. Ограниченията за AI бизнеса пък ще застрашат лидерството на САЩ в технологиите, смята Уолкър.

Делото започна през 2019 г. по време на първия мандат на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп. По ирония на съдбата именно сега той може да се намеси и да намали наказанията за Google. По време на предизборната кампания той намекна, че може да има "по-честни" начини да се прекрати монополът на Google, без компанията да бъде разцепвана.

Лий Хепнър е адвокат, който специализира по антимонополни дела. Той коментира пред Ars technica, че администрацията на Тръмп има време да се запознае с казуса и да прецени дали да се намеси. Хепнър смята, че предложенията на Департамента са премерени и институцията е успяла да се въздържи да поиска най-крайните мерки, което дава по-голям шанс да бъдат приети и намалява вероятността съдът да ги отхвърли или да нареди преработката им. Освен това парира твърденията за радикалност, смята Хепнър.

От търсачката DuckDuckGo, един от основните конкуренти на Google, се съгласяват. В тяхна позиция, от компанията казва, че предложените мерки ще "освободят пазара на търсачките от незаконната хватка на Google" и смятат, че "няма нищо радикално" в предложенията. Тя дори обвинява Google в цинизъм заради начина, по който изтъква сигурността и поверителността на хората докато събира данните им.

Android ще предупреждава за опасни приложения

Ако съдът приеме предложенията на Департамента, Google ще трябва да се съобрази с тях за срок до 10 години. На петата година мерките и резултатите ще бъдат прегледани. Ако Google не успее да покаже, че целите са постигнати, ще бъдат удължени с още 5 години. А основното изискване за това ще е пазарен дял при търсачките под 50%, което ще е трудно постижение.

Една от целите на мерките е други компании да бъдат накарани да навлязат на пазара. Хепнър дава за пример Apple. В момента компанията няма своя търсачка, а използва тази на Google по подразбиране. Срещу това получава по 20 млрд. долара годишно. Ако ексклузивните споразумения бъдат прекратени, Apple ще остане без тези пари и това може да я мотивира да си направи своя търсачка, смята Хепнър.

Google ще може да сърфира в интернет вместо нас

Ако това се случи, кошмарът на Google ще придобие още по-големи размери. Тогава компанията ще трябва да се справя не само с последствията от наказанията и евентуалното отделяне на бизнеси, но и по същото време да се бори с много по-големи и силни конкуренти.