Операция „Изгряващ лъв“: Защо и как Израел нападна Иран

В петък, Израел започна операция, наречена „Изгряващ лъв“, срещу Иран - драстично ескалирайки напрежението в Близкия изток. Ударите, насочени към иранската ядрена инфраструктура и други военни обекти, представляват внимателно изчислен риск от страна на израелското ръководство, който променя баланса на сигурност в региона.

Стратегическият прозорец: Как Израел най-накрая достигна Иран

Дълго време географията беше сериозна пречка пред израелските военни операции срещу Иран - преминаване през враждебно въздушно пространство или сложни международни коридори бяха само част от проблемите. Това се промени рязко на 8 декември 2024 г., когато режимът на сирийския президент Башар Асад падна – въоръжени бунтовници превзеха Дамаск и Асад избяга от страната.

С рухването на сирийската ПВО Израел получи безпрецедентна възможност. Централизираната защита, която предпазваше коридора между Израел и Иран, вече не съществуваше. С разрушени или изоставени радари и ракетни установки израелските самолети и ракети получиха значително по-лесен достъп до ирански цели.

На 13 юни 2025 г. Израел се възползва от този прозорец и започна „Операция Изгряващ лъв“, нанасяйки удари по десетки ирански военни обекти, включително ядрената програма на страната. Сред убитите бяха поне четирима висши командири на Ислямския революционен гвардейски корпус, сред които и главнокомандващият Хосейн Салами. По някои данни загиналите високопоставени ирански офицери са около 20 души.

Операцията бе съгласувана с международни оценки: на 10 юни 2025 г. генерал Майкъл Курила от CENTCOM (Централното командване на Съединените щати) предупреди, че Иран „до седмици“ ще придобие ядрено оръжие, а на 12 юни МААЕ (Международнаta агенция за атомна енергия) официално обяви, че Техеран нарушава ядрените си задължения - за първи път от 20 години насам.

Военната кампания: Точни удари и разузнавателна подготовка

Израелската операция се проведе на фази. Първата цел бе да се парализира отбраната на Иран - удари бяха нанесени по радарни инсталации, ПВО системи и стратегически комуникации. Според иранския посланик в ООН, нападението по ядрените обекти е убило 78 души и е ранило над 320, като „по-голямата част“ от тях са били цивилни.

Огромна роля изигра разузнаването. Агенти на МОСАД и други служби са били внедрени в ирански военни и ядрени структури години преди атаката. Благодарение на тях бяха извършени „хирургически точни“ удари в моменти на уязвимост. Сред убитите са командири на ВВС на Революционната гвардия (IRGC), на безпилотните сили и на ПВО, които са били на тайна среща в подземен бункер.

Ударите поразиха и инфраструктурата на иранската ядрена програма. Най-големият завод за обогатяване на уран бе сериозно повреден - според представители на МААЕ щетите са „значителни“.

Операцията ясно демонстрира дългосрочната подготвеност на Израел и дълбокото проникване в иранската система за сигурност. Бързината, с която Техеран замени висшите си командири, свидетелства за мащаба на пораженията.

Политическите сметки: Стратегията за оцеляване на Нетаняху

Операцията не може да бъде разглеждана извън вътрешнополитическия контекст в Израел. Премиерът Бенямин Нетаняху продължава да се изправя пред съдебни дела за корупция - обвинения за измама, злоупотреба с доверие и приемане на подкупи. Делото, което продължава от 2024 г., разедини обществото и доведе до пет избори за по-малко от четири години.

Нетаняху, който вече бе отслабил прокси мрежата на Иран - унищожавайки „Хамас“ в Газа, нанасяйки сериозни щети на „Хизбула“ и сключвайки временно споразумение с хутите (чрез САЩ) – усети, че моментът е настъпил. "Оста на съпротива," изграждана от Иран в продължение на десетилетия, бе в най-слабото си състояние от години.

Военната ескалация предостави политическа възможност: в момент на национална заплаха лидерите печелят легитимност. Атаката срещу Иран бе не само стратегическа стъпка, но и ход за оцеляване на политическо равнище.

Ядрената необходимост: Екзистенциалната заплаха и стратегията на превенция

Израел отдавна следва доктрината за недопускане на ядрено въоръжаване в региона. Иранската ядрена програма - независимо дали за мирни или военни цели - се възприема като заплаха за съществуването на еврейската държава.

Ядреното оръжие променя необратимо регионалния баланс. То предоставя възпиращ ефект, който прави бъдещи военни действия изключително рискови. За Израел, бездействието би направило превенцията невъзможна - ядрените обекти стават все по-трудни за намиране и унищожаване, намират се по-дълбоко в земята и стават все по-защитени.

Амбиции за смяна на режима: Дългосрочна стратегия?

Отвъд моментните цели, атаките изглежда целят и отслабване на режима в Иран. Както Израел, така и администрацията на Доналд Тръмп изразяват подкрепа за смяна на ислямското правителство в Техеран.

Но историята показва, че военният натиск рядко води до директна смяна на режима. Напротив - подобни атаки често мобилизират населението около управляващите, подхранвайки националистически настроения и засилвайки репресивния апарат.

Стратегически последици и ограничения

Израел постигна военни цели – ядрената програма на Иран е забавена (за сега), ключови военни кадри са елиминирани. Но стратегическият хоризонт остава неясен. Техеран вече демонстрира волята си за отмъщение - Иран изстреля десетки балистични ракети, част от които достигнаха до израелски градове.

Международният отзвук също е критичен. Тръмп заяви, че „не е късно за Техеран“ да се върне на масата за преговори. Дипломацията остава възможност, макар и не на дневен ред.

Заключение

Операцията „Изгряващ лъв“ е военна и политическа авантюра, изградила се върху моментни тактически предимства и вътрешнополитически нужди. Израел успя да нанесе тежки щети, но въпросът е дали това ще доведе до дългосрочна сигурност или ще ускори надпреварата във въоръжаването.

В близко бъдеще ще стане ясно дали операцията ще остане като блестящ пример за превантивна стратегия - или ще бъде запомнена като искра, подпалила нов етап в един от най-опасните конфликти в света.