Мадлен Алгафари: Да имаш огромен избор е клопка

"Да имаш огромен избор е клопка. Защото винаги остава едно усещане: "има нещо по-добро". И да, може би има — понякога по-добро, понякога по-лошо. Но идеалното не съществува. Днешният човек живее с усещането, че има много — но често е малко. Защото "да имаш" се е превърнало в по-важно от "да бъдеш".

Очакването, че някъде ни чака още по-съвършен принц на бял кон или приказна принцеса, е останка от детски, идеалистични — и нереалистични — представи. Но точно тези представи карат мнозина с лекота да излизат от отношения, без изобщо да се опитат да работят върху тях."

Това каза психотерапевтът Мадлен Алгафари в подкаста на Jenite.bg.

Тя смята, че лесното прекратяване на връзки и смяна на партньори е напълно погрешен ход, тъй като човекът се развива именно, когато му е трудно.

"Да си пораснал, не на години, а вътрешно, е основно условие за зрели партньорски отношения. Но, уви, в работата си с двойки често виждам нещо друго: хора на възраст, която предполага зрялост, но с емоционално поведение на непораснало дете", допълва Алгафари.

Странно ли е, че сравняваме хората, сякаш са продукти? Все по-често ставаме свидетели на това — в подкасти, социални мрежи, сякаш а заприличали на конкурси за красота. Чуваме как се казва: "Тази е 10 от 10, тази е 3 от 10." Като че ли хората могат да бъдат сведени до цифри. Същият модел присъства и в романтичните връзки — винаги търсим "по-доброто". Но какво означава това "по-добро"?

Как се сравняват двама човека, които имат различни душевности, различни истории, различна външност? По какво точно? Ако оценката ни е само по визията, по някакви "теле"-мерки, а не по дълбочината на душата, това е не просто плитко — това е незряло.

Мадлен Алгафари твърди, че изборът на партньор рядко е случаен. Той е силно повлиян от нашата лична история, от начина, по който сме били обичани — или не — от родителите си. Често търсим онова, което познаваме: повтаряме динамики от детството, търсим сходни или контрастни фигури на майката и бащата.

"Сравняването между хора няма как да бъде обективно — математиката не важи за човешките същества. В едно нещо някой може да превъзхожда, но в друго — другият е по-добър. И това е чудесно! Съвършенството не съществува и слава Богу. Ако всички бяхме идеални, какъв би бил смисълът на живота? Нямаше да има към какво да се стремим", допълва тя.

Истинската зрялост е да видиш човека такъв, какъвто е — а не какъвто си фантазираш, че би могъл да бъде. И да спреш да търсиш "още по-доброто", защото щом сравняваш души с числа, вече си изгубил посоката."

Трудно ли е осъзнаването?

"Да. Понякога — много. Но понякога се случва точно както го виждаме във филмите: внезапно, неочаквано, без терапия, без книги, без планиране. Просто животът ти показва — и то така, че няма как да не разбереш. Животът понякога е по-суров терапевт. Уроците му идват с шамари, а не с въпроси. Докато в терапията можем да минем по-безболезнено: с темпо, с пространство, с подкрепа."", отговаря Мадлен Алгафари.

Тя допълва, че някои хора обаче се отказват от връзки, точно защото са били наранени в предишни. Затварят се. Казват си: "Не ми трябва пак." А други продължават да търсят "по-доброто".

Но какво значи по-доброто? И най-вече — къде са най-големите препъни камъчета, когато става дума за дългосрочна връзка?

Първото и най-голямо: непорасналостта. Когато един от двамата — или и двамата — още не са емоционално пораснали, не умеят да понесат болка, несигурност, конфликт.

Второто: липсата на осъзнатост. Не просто незнание, а неосъзнато незнание. Човек не знае, че не знае. Живее с убеждението, че е "такъв" — и че това не подлежи на промяна.

"Чувала съм толкова пъти: "Аз съм си такъв." А отговорът, който много ми се иска да дам, е: "Добре, но нали те боли? Значи нещо липсва. А щом липсва, не е ли редно да опитаме да добавим — вместо просто да се примирим?", обяснява психотерапевтът.

Промяната не е в това да махнем нещо от себе си. А да добавим това, което ни липсва.
Когато човек добавя нови "карти" към собствената си ръка, има повече възможности да реагира — не просто с едни и същи два козa всеки път, които не винаги печелят.

И да — няма човек, който да знае всичко. Всички сме в този "кюп". Всеки от нас търси, греши, учи. Но важното е да вървим по пътя. Да добавяме по малко. Да не се отказваме.

Това е смисълът — не да станем съвършени, а да станем по-цели.

Продължението на разговора ни с Мадлен Алгафари можете да видите тук: