Аудриус Гуданавичюс: Опитът на Литва показва, че стабилната икономика е по-важна от валутата

Ще поскъпнат ли имотите след въвеждането на еврото? Литовците си задаваха същия въпрос преди десет години – и днес имат ясен отговор. Според експерта по недвижими имоти Аудриус Гуданавичюс, ефектът от новата валута зависи не толкова от самото евро, колкото от силата на икономиката и доверието на инвеститорите.

Аудриус Гуданавичюс е водещ лидер в областта на недвижимите имоти, базиран във Вилнюс, Литва. Като управляващ директор на Capital Commercial, UAB, той ръководи дейността по продажби, наеми и оценка на бизнес имоти. Аудриус Гуданавичюс е и президент на Асоциацията на агенциите за недвижими имоти в Литва (LNTAA), както и член на управителния съвет на Асоциацията на бизнеса с недвижими имоти (LNTVA). С богат опит в предприемачеството и развитието на сектора, той е сред водещите имена на пазара на недвижими имоти в Литва.

На 31 октомври Аудриус Гуданавичюс ще се присъедини към XI Национална конференция „Inspire to Higher 2025: Имотният пазар в Еврозоната“, организирана от Национално сдружение „Недвижими имоти“ (НСНИ), където ще сподели своите задълбочени познания за влиянието на еврозоната върху пазарите на недвижими имоти в Централна и Източна Европа, както и своя опит от Литва.

Г-н Гуданавичюс, Литва се присъедини към еврозоната през 2015 г. От Вашата гледна точка, как повлия въвеждането на еврото на имотния пазар в страната – както по отношение на цените, така и на доверието на инвеститорите?

Въвеждането на еврото спомогна за повишаване на доверието на инвеститорите, което в дългосрочен план подпомогна развитието на пазара на търговските имоти. Жилищният пазар в Литва е предимно местен, така че въпреки че цените се повишиха значително след въвеждането на еврото, това беше по-скоро резултат от общата икономическа ситуация, отколкото от самата валута.

Много българи се опасяват, че приемането на еврото ще доведе до рязък скок в цените на имотите. Имаше ли Литва подобни страхове преди да се присъедини към еврозоната и как действителното развитие на пазара се сравни с тези опасения?

По-скоро имаше страхове, свързани с ежедневните стоки и услуги, а не с имотите. И всъщност тези страхове имаха основание, защото цените на по-евтините стоки и услуги се повишиха почти веднага след въвеждането на еврото. При недвижимите имоти не се наблюдаваше незабавен скок, тъй като това е по-скъпа покупка. Единствените промени бяха свързани с „закръглявания“ на цените до по-кръгли числа.

Като изпълнителен директор на Capital Commercial, Вие сте свидетел на развитието на жилищния и търговския пазар на недвижими имоти. Какви дългосрочни структурни промени донесе еврото в търговския сектор на недвижимите имоти в Литва?

То донесе стабилност, по-ниска инфлация, прозрачност на цените, липса на валутни курсове – всичко това допринесе за привличането на инвеститори. Това доведе до засилена активност както от чуждестранни, така и от местни инвестиционни фондове в търговски имоти. Но отново – самото въвеждане на еврото може да донесе определени ползи, но не върши чудеса. Според мен, основата винаги е икономиката.

В България често се обсъжда възможността чуждестранни инвеститори да започнат масово да купуват имоти след приемането на еврото. Литва наблюдава ли подобен приток на външен капитал след 2015 г., и ако да, как правителството и секторът реагираха, за да балансират интересите на местните и чуждите купувачи?

Да – при търговските имоти. Но при жилищните не, защото това е местен пазар. В България ситуацията е малко по-различна, тъй като вече има интерес от чужденци към ваканционните имоти, въвеждането на еврото вероятно ще даде допълнителен стимул в този сегмент.

Като президент на Асоциацията на агенциите за недвижими имоти в Литва, Вие активно работите за повишаване на професионализма и прозрачността в сектора. Какви мерки помогнаха на Литва да запази доверие и стабилност по време на тази голяма икономическа промяна?

Според мен ключова роля изиграха добрата подготовка и комуникацията от страна на Централната банка, търговските банки и правителството. Комуникацията е решаваща. Преходът премина изключително гладко, без неприятни изненади.

Някои анализатори твърдят, че приемането на еврото засилва финансовата дисциплина и предвидимостта за инвеститорите. От Вашия опит, доведе ли това и до по-добър достъп до финансиране и ипотечни условия за гражданите и бизнеса?

Накратко – да. Лихвените проценти в евро са по-ниски в сравнение с тези в местните валути.

Колко важна беше комуникацията – както от страна на правителството, така и на професионалните асоциации като Вашата – за противодействие на митовете и предотвратяване на паника или спекулативно поведение на имотния пазар?

Всяка държава е различна. В нашия случай не е имало паника сред населението или спекулативно поведение, свързано с очакванията около въвеждането на еврото. Общественото мнение беше, че в дългосрочен план цените на имотите вероятно ще се покачат, но хората бяха по-загрижени за краткосрочния ефект върху цените на ежедневните стоки и услуги. Както вече споменах – ясната комуникация е ключът в този преход.

Вие също така имате международен опит, включително в Испания. Според този опит, как виждате развитието на потенциала на българския пазар на недвижими имоти в рамките на еврозоната – в сравнение със западните и балтийските пазари?

Всеки пазар е различен. Както споменах, според мен, за да има силен имотен пазар, трябва да има силна икономика, а валутата играе второстепенна роля. Все пак вярвам, че въвеждането на еврото дава по-голям тласък на пазара, отколкото без него. Южните страни като Испания привличат много туристи и купувачи на ваканционни имоти, а България има подобен потенциал. Ако се инвестира правилно в инфраструктура, качество на услугите и здравната система – потенциалът е огромен.

В контекста на Централна и Източна Европа, коя бихте определили като най-успешната история на приемането на еврото в сектора на недвижимите имоти и коя ключова грешка България трябва да избягва?

Не вярвам, че самата валута играе решаваща роля в успеха на имотния пазар. Според мен успехът в нашия сектор е по-скоро резултат от успеха на икономиката, върху която еврото оказва положително влияние, разбира се. Но еврото само по себе си не носи автоматично успех – пример за това е Латвия. Основната грешка би била да се тревожите прекалено или, обратно, да се отпуснете твърде много, мислейки, че еврото ще направи чудеса.

В перспектива, какви възможности, според Вас, ще се открият за българските професионалисти в сферата на недвижимите имоти след присъединяването към еврозоната – както по отношение на привличане на таланти, така и на разширяване на бизнеса извън страната?

Смятам, че основните ползи идват от членството в Европейския съюз, а не само в еврозоната. Но безспорно еврото носи допълнителна прозрачност, улеснение и удобство.

За повече информация по темата и за регистрация за събитието, на което водещи национални и международни експерти ще обсъдят още редица актуални въпроси, моля, посетете nsni.bg.