Лазар Мурджев: Писмо до баща ми

Привет, тате!
Днес сме в една от любимите ти църкви... Знам, събра ни тук и сега се радваш, че сме заедно пред теб.
Тук си дядо, баща, приятел, любим... - Себеотрицателен си!
Какъвто цял живот беше...
Голяма живопис е твоя земен път!
Като картините ти – горещи и луди...
Съдбата ти беше другар – а ти, верен на себе си – я предизвикваше на всяка крачка.
…Толкова сложно ставаше понякога, че човешките предели се превръщаха в просяци и не намираха думи за описание на случващото се...А настоящия „ритуал“ го „играехме“ и „преживявахме“ като междучасие – цял живот..!
…И какво е за нас днес – на 88 лазарника „на пук“ и „в името на живота“ – да го отиграем до край и да затворим кръга...
...Защото, когато те запомнят и правнуците – ти си щастлив човек и Бог те обича...
...Така беше..!
„Така беше“ и „Така ги видях“ - не бяха само очерци и отправни заглавия към „новото време“ - те останаха последните „бестселъри“ на жизнеността с реализиран тираж от 49 хиляди книги…
Какъвто, „жив автор“ през новото време не постигна... - дори класиците на Сорос...
...За мен си оставаш... онзи камък „на ъгъла“, без когото няма устои и посока, без когото няма нито, „Дневници от ЪГЪЛА“ нито „Виелица от Надежди“.
Синът ми носи името ти а правнуците ти се увеличават, мама ще ти разкаже останалото някой ден...
Поздрави на вечните ловни полета и на всички, които помним, обичаме и носим по синора на живите нататък...
Лек да е пътят ти!
Почивай в мир...

Aвтор: Лазар Мурджев