Борисов за досието „Буда": Последни издихания на мафията!

Борисов за досието „Буда": Последни издихания на мафията!
Премиерът на България Бойко Борисов при пристигането си за заседанието на Европейския съвет в Брюксел, 7 февруари 2013 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС
A A+ A++ A

Досието „Буда", според което ЦСБОП, сега ГДБОП, е вербувало Бойко Борисов за информатор в края на 1990-те, е „последно издахание на мафията", според самия премиер.

Борисов без запитан за „Буда" при пристигането си за Европейския съвет в Брюксел премиерът Бойко Борисов, където също така заяви, че не се предвиждат обсъждания по темата за атентата в Бургас и участието на "Хизбула", но че ако му бъде поискана информация, е готов да я даде на колегите си, съобщи БНР.

Борисов нарече оповестяването на новите документи по делото "Буда" "целенасочена кампания" и "последни издихания на мафията, организираната престъпност и техните политически покровители".

По-рано в четвъртък сайтът за разследваща журналистика „Биволъ" направи нови разкрития по досието „Буда", според които настоящият премиер Бойко Борисов е бил следен заради съмнения за „приоритетна престъпна ориентация".

Материалът се позовава на нови 6 документа от делото за оперативно наблюдение „Буда", изтекли в партньорския на „Уикилийкс" сайт „Болканлийкс".

Предложението за откриване на делото е регистрирано в ЦСБОП на 12 февруари 1997 г., а планът за провеждането му – на 18 февруари 1997 г.

И двата документа са секретни и са подписани от оперативните работници Младен Георгиев и Иван Йовчев и са утвърдени с резолюция на подполковник Спас Спасов на 24 февруари 1997 г.

„Текстът прави на пух и прах обърканите обяснения на Бойко Борисов и на вербовчика му Младен Георгиев, че интересът на антимафиотите е бил по линия на контратероризма, защото Борисов бил охрана на престарелия бивш комунистически диктатор Тодор Живков", отбелязва „Биволъ".

В подробния план е разписано как за обекта Борисов трябва да се съберат данни от всички служби в държавата, да му се изготви психологически профил, да се приложат няколко различни СРС-та, да бъде следен с външно наблюдение и разработван с агентура за влияние.

Целта е да се определи „приоритетната престъпна ориентация" на Бойко Борисов, и при наличие на данни за престъпни действия той да бъде „реализиран", т.е. арестуван.

Проучването на Бойко Борисов започва от родословното дърво и психологическия портрет и стига до „приоритетната престъпна ориентация".

Според точка 8 от плана при отдалечаване от престъпна дейност Бойко Борисов трябва да бъде вербуван за секретен сътрудник, изтъква публикацията.

„Тук възникват две версии - че Борисов не се е декриминализирал и затова не се е стигнало до вербовка или че предложението за вербовка е довело до изводите, че обектът е прекалено криминализиран и затова се е стигнало до делото за оперативно наблюдение, за да се провери неговата същност подробно", заключва „Биволъ".

Във втория раздел освен събиране на информация за всички връзки и бизнеспартьори на обекта е предвидено и „установяване методите, лицата и посредниците за проникване в държавните органи".

Следващата точка изисква да се „установи съпричастността на Борисов към мощните икономически групировки, под чие влияние се намират и с чий капитал работят".

Точка 7 цели „изясняване взаимоотношенията на обекта с лица и фирми, свързани с престъпни прояви".

„Вътре няма дори косвен намек за Симеон Сакскобургготски, който се появява на политическата сцена едва 4 г. по-късно, или бившия комунистически диктатор Тодор Живков, който си отива от този свят на следващата година", подчертава „Биволъ".

Третият раздел е посветен на използването на оперативно-технически метоприятия, които предвиждат следене на телефонните разговори, кореспонденцията, подслушване разговорите на обекта и неговото физическо следене.

Т. 2 от втория раздел на делото регламентира „установяване на нещатен сътрудник с възможности за работа по обекта и обкръжението му".

Следващата т. 3 звучи почти зловещо, коментира „Биволъ": „Събиране и документиране на данни при изучаване на личността и поведението на обекта с подходящи секретни сътрудници"·

Планът е отпечатан в един екземпляр. Съгласуван е с началника на групата Иван Йовчев. Последният се издига до зам.-шеф на Направление „Терор" и напуска системата през 2005 г. с оттеглянето на Борисов от поста главен секретар на МВР. След това Йовчев минава на работа към фирмите на минния и строителен бос Цоло Вутов заедно с колегата си Румен Миланов, бивш премиерски съветник на Борисов по сигурността, създал БОРКОР, пише още „Биволъ".

„Набелязаните мерки включват и цялостно психологическо проучване на личността с възможности и средства за влияние върху нейните мисловни и поведенчески процеси. Буда е бил особено интересен обект, който е бил подложен буквално на дисекция с всички налични методи и средства на МВР по онова време", отбелязва материалът в разследващия сайт.

Според версията на Бойко Борисов и шефа на ГДБОП Станимир Флоров делото за оперативно наблюдение „Буда" е заведено заради атентата срещу Цветелина Бориславова и е отделно от агентурното дело „Буда", като само имената им съвпадали.

Атентатът срещу Бориславова обаче се случва на 27 март 1997 г., цял месец след завеждане на делото за оперативно наблюдение „Буда", изтъква „Биволъ".

Тъй като вече е образувано делото „Буда" и отговорник по него е Младен Георгиев, именно той пише рапорта за проведените мероприятия по взрива на джипа на Цветелина Бориславова след повече от месец. Причината е била нейната връзка със заведения вече под наблюдение от антимафиотите Бойко Методиев Борисов.

След разсекретяването на агентурното дело „Буда" се видя, че в папката има само два документа - за регистрация на агента и за снемане от оперативен отчет.

„Не е ясно какво е станало с другите документи, които по закон трябва да се съдържат в папката. Източници на „Биволъ" от службите твърдят, че изискването за задължителна регистрация на информаторите е въведено в края на 1996 г, а преди това практически регистрация не се е правила. Това означава, че е възможно Борисов да се е водил информатор на Георгиев от по-рано", коментира „Биволъ".

Онлайн изданието припомня и друг важен момент: за да се стигне до предложение за регистрация като информатор, оперативният работник се е срещал многократно с лицето, получавал е информация и след като се е убедил, че лицето е подходящо, е направил предложението. Документите с отчетите за тези срещи липсват в папката.

#„Биволъ" #Буда #ЦСБОП #Спас Спасов #Младен Георгиев #Тодор Живков #СРС #Симеон Сакскобургготски #Бойко Борисов #премиер на България #Цветелина Бориславова

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Вътрешна политика
Последно от Вътрешна политика

Всички новини от Вътрешна политика »

Инбет Казино

Анкета

Одобрявате ли кабинета "Главчев"