30,6 млн. лева отиват за заетостта, 10,5 млн. - за помощи

30,6 млн. лева ще бъдат разпределени по програми за насърчаване на заетостта, а 10,5 млн. лева ще бъдат раздадени като помощи за най-уязвимите групи, обяви социалният министър и вицепремиер Деяна Костадинова след края на Тристранния съвет за национално сътрудничество.

По думите й най-голям дял от отпусканите общо 41,1 млн. лева ще отидат по програмите "От социални помощи към заетост", "Нова възможност за заетост", както и за стимулиране на работодателите да наемат безработни над 50 години и продължително продължително безработни лица.

Финансовият министър Калин Христов предложи еднократната помощ от 50 лв. за отглеждане на дете от 1 до 2 години да бъде отпускана само при условие че доходът на член от семейството не е над 350 лв.

„Не може семейство с доказан доход от 3000 - 4000 лева да получава помощ за отглеждането на дете", категорична бе Костадинова, цитирана от "Фокус".

Тя благодари на финсовия министър, че е бил "рамо до рамо с нея" по отношение на отпускането на допълнителните социални помощи.

Социалните мерки на правителството предвиждат и по 50 лева еднократна помощ за децата с увреждания, както и по 65,72 лева еднократна помощ за всички, които не надхвърлили подоходния критерий за енергийни помощи с до 10 лева.

Костадинова обясни, че от тази еднократна помощ ще могат да се възползват и хората, които изобщо не са кандидатствали за енергийни помощи, защото сами са установили, че с малко надвишават допустимите подоходни граници.

Калин Христов обяви, че не може да обещае втори транш на средства, тъй като първо трябва да се види развитието на икономиката.

"Развитието на Европа и на България не показва никакви сигнали за това страната ни да отчита успех", каза той.

"Това, което сме направили, е помощта за най-уязвимите", коментира Христов.

Той обясни, че средства има и чрез съкращаване на издръжката с 2.5% на всички министерства, както и пренасочване на 20 млн. лева от инфраструктурните проекти за изграждане на магистрали.

"Тези 20 млн. лева обаче няма да могат да бъдат използвани по инфстратруктурните проекти, което е и причината те да бъдат пренасочени. Ние нищо не спираме и не забавяме", увери Христов.

Четирите работодателски организации напуснаха тристранния съвет заради несъгласие с промените в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и дурги длъжности в публичния и частния сектор.

Към опозицията срещу промените се присъедини и КНСБ, но синдикатите присъстваха на заседанието.