Проф. Михаил Мирчев: Изборите ще изненадат и партиите, и електоратите

Големите партии са в сложна ситуация, предстоят големи изненади, но никой не слага в сметката малките партии и затова изходът от вота е непредсказуем. Това заяви днес в Кърджали преподавателят от катедрата по икономическа социология в УНСС и председател на Асоциацията на социолозите проф. Михаил Мирчев, предаде БГНЕС.

Според проф. Мирчев истинските проучвания трябва да се правят и огласяват не по-рано от 10 април, и не като колегите му още в началото на март, защото развитието на нагласите е динамично непосредствено преди датата на вота. Много е вероятно подкрепата за ГЕРБ да се задържи, но може и да падне с 5-7%, рязко, скокообразно, прогнозира той, но уточни, че не може да предвиди конкретния изход.

"Процентите на БСП пълзят нагоре, но това е от една година, с десети от процента, с половин процент и т.н. ще разкрия една тайна – бесепарският електорат се разколеба много от 2005 г., което означава, че така нареченото ядро на БСП е много нестабилно", посочи проф. Мирчев. Той отбеляза, че при сегашната ситуация ядрото на БСП започва да се консолидира и да се мобилизира.

"В средите на БСП има много силна консолидация. Процентът не се увеличава, но започва да се пълни истински – вече зад 19% се крият 17%. И това е истинският процес, който дори все още не е набрал същинската си скорост. Това ще стане непосредствено преди изборите", поясни социологът.

Според него вторият въпрос за БСП са хората от периферията – онези, които отдавна са се отказали поради разочарования, прелитали са в ГЕРБ, в Атака и т.н., и сега отново започват да се връщат към БСП. Мирчев отбеляза, че БСП се е променила, сменила е подхода си към листите, започнала е да говори по нов начин. Според него столетницата трябва да се възползва от факта, че е единствената друга голяма партия.

"И ако не искаш да гласуваш за ГЕРБ или за ДПС, няма за кой друг да гласуваш. Иначе рискуваш гласът ти да бъде похабен. Особено когато човек не мисли просто за партия, а за такава, която ще излъчи правителство и то ще бъде стабилно. Новата периферия, това са нови избиратели, които не са бесепари, не са леви, не харесват никак Станишев, но в тази ситуация избират по-малкото зло. Това са още 1-2-3%, колко от тях партията ще успее да вземе, никой не знае.

Затова са кампаниите, а те не са празно говорене", подчерта социологът. "БСП първо трябва да убеди ядрото си, после да обхване периферията, която е тръгнала към нея, но може да спре в съседната улица и трябва да стане привлекателна за хората, които не я харесват и няма да я харесат, но сега биха направили компромис поради някаква друга логика. Това показва колко е сложна задачата на самата кампания. И много от другите партии са в аналогична ситуация", посочи проф. Мирчев.

Той разкри, че подкрепата за ГЕРБ се е снижила чувствително. "От електората на ГЕРБ през 2009 г. са останали не повече от 50-60%, това са 700 000 избиратели. За да получи своите 20-23%, са необходими 1 200 000 гласове. ГЕРБ са в сложна ситуация. Те имат сигурни 700 000 гласа и чрез кампанията си трябва да се преборят за още. Затова кампанията е фатално важна – кой с какъв език, с какви лица и обещания ще агитира.

От тази гледна точка предстоящите избори ще изненада много хора и очакванията им", подчерта социологът. Той обърна специално внимание на "едни малки партийки, които никой не слага в сметката, като например "Горда България" на Слави Бинев". "При всички случаи тя ще премине 1%, не зная с какви пари и с какви мутренски организации разполага, но тя може да надскочи и 2,5%. Толкова са й достатъчни от всичките избиратели, за да премине 4% от действителните гласове", прогнозира Мирчев.

Професорът акцентира и върху новите лица на политическата сцена, каквито са младите момчета от уличните протести. "Тях няма да ги видим в централна телевизия, нито в голям вестник, защото нямат пари. Но имат интернет. Може ли някой в държавата да каже по линия на интернет-мрежите колко стотин хиляди гласа можеш да получиш? Това е голяма питанка.

Може да се окаже, че ще спечелят 50 000 гласа – минават 1%, но може и 160 000 гласа, и тогава да имат парламентарна група", поясни социологът. Много питанки има на тези избори, всичко е така разбъркано в момента, че големите и средните не знаят какво ще стане с тях, и тези малките – също, но всички се борят, допълни той.