Медиите отразявали предимно кампанията на ГЕРБ и изявите на Борисов

Медиите следят преимуществено кампанията на ГЕРБ и изявите на Бойко Борисов. На този етап най-отразяваната политическа партия за първите три седмици е тази на бившите управляващи от ГЕРБ - 3642 пъти, следвана от основната опозиционна сила БСП/Коалиция за България - 2021 пъти, а формациите на протестиращите са регистрирани едва 40 пъти.

Това е един от изводите на наблюдателите от Института за социална интеграция (ИСИ) - София, и Фондацията за европейски прогресивни изследвания (ФЕПС) - Брюксел, осъществяващи мониторинг на предизборния и изборния процес в България в рамките на „Граждански наблюдатели за мониторинг - честни избори 2013“.

Катя Колева, председател на ИСИ - ръководител на проекта, и социологът Стефан Георгиев - координатор на екипа за медиен мониторинг, представиха междинен доклад с резултати от наблюдението на предизборната кампания и мониторинг на медийната среда в горещата фаза на кампанията.

На трето място по отразяване е кампанията на ДПС - 865 пъти,

каза Георгиев. На този етап е видна диспропорцията между първата сила и следващите партии, констатира той.

Съотношението между ГЕРБ и БСП е близо до 7 към 4, а между ГЕРБ и ДПС - 7 към 2. На следващите места са ДБГ с 402 споменавания, „Атака“ - с 400, РЗС - с 349, ДСБ - с 316, СДС - с 264. Под 200 пъти са партиите НФСБ и ВМРО, а формациите на протестиращите са регистрирани едва 40 пъти.

Това е важно, защото тези избори предполагаха появата на множество нови играчи, които декларираха своето желание за участие във властта след масовите протести от началото на годината, посочи Георгиев.

Обобщените резултати от наблюдението на предизборната кампания на този етап сочат, че има много сигнали и нарушения в рамките на предизборната кампания, преди всичко свързани с изборния процес. Закононарушенията в рамките на предизборна кампания са вече по-скоро закономерност и постоянно присъстващ фон през последните години. Тази предизборна кампания не направи изключения. Бяха обобщени

случаи на купуване на гласове, контролиран вот в Лом, Пловдив, Враца, Видин и др.

Има данни за използване на служебно положение, забрана на изяви в рамките на кампанията, агитация сред и с деца, както и специфичната роля на МВР в някои случаи, които будят тревога.

Констатирани са материални щети, вандалски актове и рушене на партийно имущество в Силистра, Бургас, Троян, Габрово и др. Регистрирани са случаи на физическо насилие срещу кандидати и партийни активисти в Плевен, Цар Калоян и др., както и нерегламентирано използване на агитационни материали в Карлово, Сопот, Хисар, Габрово и др.

Всички описани нарушения представят една цялостна ситуация на фактически злоупотреби, закононарушения и некоректно поведение в рамките на първите 3 седмици от предизборната кампания. Прецеденти допреди няколко години вече се превръщат в устойчиви тенденции, смята Стефан Георгиев.

Все още се отчитат пропуски при изпълнение на предписанията за предизборната кампания. Доставчиците на медийни услуги са длъжни да обявяват на интернет страницата си пълното съдържание на договорите, сключени с всички регистрирани за участие в изборите партии, коалиции от партии и инициативни комитети, в срок до три дни от подписването на договора.

Най-популярен и често споменаван в медиите е бившият премиер Бойко Борисов - 1859 пъти,

следван от президента на ПЕС и лидер на БСП Сергей Станишев - 1029 пъти. И тук е видно съотношението почти 2 към 1 в полза на Борисов, е оценката на наблюдателя.

Далеч назад остават Лютви Местан - с 303 споменавания, или 6 към 1 спрямо водача, Меглена Кунева - с 273, или 7 към 1, Яне Янев - с 207, или 9 към 1, Иван Костов - с 203 споменавания. На дъното на тази скала са лидерът на „Атака“ Волен Сидеров - със 119 споменавания, или 15 към 1, и Емил Кабаиванов - с 63, или 29 към 1.

Лидерът на ГЕРБ е придобил относително по-негативен образ в сравнение със своите опоненти. С изключение на Борисов, като цяло повечето политически лидери са близо до неутралния спектър, с лек превес на отрицателното отношение в медиите, което е типично с оглед на предизборната ситуация. Изключение прави само Лютви Местан, който е отразяван положително от медиите, но в малка степен.

Скандалът от последните седмици е дал своето отражение върху бившия вътрешен министър Цветан Цветанов

Въпреки че той е най-често споменаваният политик, незаемащ лидерски пост, то значителна част от публикациите и информацията за него е по-скоро в негативен контекст и създава предпоставка за неговото отрицателно отразяване в значителна част от медиите. Цветанов е попаднал 1846 пъти в наблюдаваните медии. С изключение на лидерите, които вече бяха споменати, бившият вътрешен министър е единственият, който е попадал в медиите в такъв мащаб.

Далеч назад остават претендентът за премиер Пламен Орешарски - с 232 споменавания, който обаче среща далеч по-положително отношение от медиите. Същото важи и за бившия регионален министър Лиляна Павлова - 238 пъти. Заедно с Пламен Орешарски, Стефан Данаилов и Томислав Дончев, четиримата са представяни в значително по-положителна светлина от медиите.

Относително неутрално присъствие има служебният премиер Марин Райков - с 324 споменавания

Мониторингът регистрира и отношението към някои ключови институции, които имат пряко отношение към изборния процес. От набелязаните най-популярно е МВР, но с отчетливо отрицателно отношение при отразяването. На следващо място това е служебният кабинет - 754 пъти и значително по-неутрално отношение. След тях са президентът - 571 пъти и ЦИК - 237 пъти.

На този етап съществено влияние върху предизборната кампания и медийната среда оказва разразилият се скандал с подслушванията, подчерта Стефан Георгиев. Той се превръща в основна медийна тема в рамките на кампанията и това дава пряко отражение върху начина, по който определени актьори и партии са ретранслирани през медиите до аудиторията. Това дава отражение на начина, по който медията отразява политическите фигури и партии.

Данните сочат, че засега щети търпят партия ГЕРБ и нейните представители, въпреки че на ниво „популярност“ те все още се ползват със значителен аванс пред останалите. Окончателните данни от мониторинга наблюдателите ще представят след изборите на 12 май т.г.