Кой кой е: Бившият президент на България Георги Първанов

На 22 януари 2012 г. Георги Първанов завърши втория си и последен петгодишен мандат като президент на Република България.

Георги Седефчов Първанов е български политик и настоящ президент на Република България.

Роден е на 28 юни 1957 г. в село Сирищник, Пернишка област.

През 1975 г. завършва математическата гимназия в Перник.

През 1981 г. се дипломира в Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“.

1988 г. Първанов защитава докторска дисертация по история на тема: „Димитър Благоев и българският национален проблем 1879–1917 г.“.

Квалификация и научна кариера:

През 1981 г. постъпва на работа в Института по история на БКП като научен сътрудник.

През 1988 г. защитава докторска дисертация по история на тема: „Димитър Благоев и българският национален проблем 1879–1917 г.“.

От 1989 година е старши научен сътрудник в същия институт. Научните му интереси са свързани с българския национален въпрос и ранния период на българската социалдемокрация.

През 1992–1996 г. е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП.

Политическа кариера:

Член е на Българската социалистическа партия от 1981 до 2001 г.

В ръководството й влиза на 40-ия конгрес през декември 1991 – годината, в която БСП преживява първата си загуба в демократични избори. Като член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет в този период Георги Първанов отговаря непосредствено за развитието на идейната дискусия и процеса на подготовка на нови програмни документи, отразили впоследствие сложната трансформация на една партия с противоречива 100-годишна история и легитимирането й като органична част от европейската и световната демократична левица.

На 41-ия конгрес на БСП през 1994 г. Георги Първанов е избран за заместник-председател на ВС на БСП.

Оглавява партията две години по-късно - през 1996 г., отново в условия на политическа криза, когато след неуспешно управление БСП е пред драматична загуба на изпълнителната власт. Свиканият в тази обстановка през декември 1996 г. Четиридесет и втори извънреден конгрес избира Георги Първанов за председател на БСП. В това си качество два месеца по-късно той се ангажира с трудното решение за отказ от властта и предсрочни избори, които да успокоят социалното напрежение и да открият пътя за национално съгласие и преодоляване на кризата. Като лидер на опозиционната вече БСП успява да обедини българската левица, създава „Нова левица“ и твърдо я ориентира към европейските социалдемократически ценности.

На 43-тия (1998 г.) и на 44-тия конгрес на БСП (2000 г.) Георги Първанов е преизбран за председател на ВС на БСП.

От 1994 до 2001 г. е народен представител в 37-ото, З8-ото и 39-ото Народно събрание.

От 1997 до 2001 г. е председател последователно на Парламентарната група на Демократичната левица и на Парламентарната група на „Коалиция за България“ в Народното събрание.

През ноември 2001 г. е избран за президент на Република България, встъпва в длъжност на 22 януари 2002 г. Като държавен глава работи активно за европейската и евроатлантическата перспектива на България, за нейното достойно място в Европа и света. Във вътрешнополитически план има амбицията да открои социалната чувствителност на институцията, да утвърди езика на политическия диалог, да обедини партиите и институциите около стратегическите цели на страната.

През 2006 г. е преизбран за втори мандат за президент на Република България.

На 31 март 2010 година след повече от пет часа дебати депутатите в 41-вото НС отхвърлят проекта за решение за искането за импийчмънт срещу президента Георги Първанов със 155 гласа „за“, 72 гласа „против“ и нито един въздържал се. „За“ гласуват от ГЕРБ, Синята коалиция, „Атака“ и трима независими депутати. „Против“ гласуват народните представители от „Коалиция за България“ и ДПС. Това е уникално гласуване за импийчмънт в историята на България.

Георги Първанов е женен за Зорка Първанова. Те имат двама сина - Владимир и Ивайло.

Източник: personi.dir.bg