Светлана Дянкова: Демографската политика трябва да е приоритет за няколко правителства

„Най-значимата демографска тенденция в развитието на населението е процесът на застаряване“, заяви по БНР заместник-министърът на труда и социалната политика Светлана Дянкова, предава БГНЕС.

Дянкова коментира актуализираната Национална стратегия за демографско развитие до 2030-а година.

Според нея „това е опасна тенденция и е в основата за цялостното ни разсъждение по отношение на демографската политика, която предстои да правим“.

Другият белег, който трябва да се следи и да се предприемат мерки, е това, че средната възраст на населението в България е сред най-високите. България е една от трите държави в ЕС, чието население до 15-годишна възраст е под 14 на сто. През 2012 г. във всички области на страната има отрицателен естествен прираст. Тревожна е и тенденцията за възпроизводство на трудоспособното население.

„Установили сме, че през 2012 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са замествани от 64 души. За сравнение през 2001 г. година 100 излизащи са били замествани от 124 млади хора“, отбеляза Дянкова.

По думите й първото, от което трябва да се започне, е осъзнаването, че в България има тежка демографска криза.

„След това трябва да разберем, че тези процеси са инерционни и процесът на застаряване е неизбежен, а демографските проблеми имат преки последици върху всички ключови сектори. Демографската политика трябва да стане приоритет на няколко правителства оттук нататък. Трябва да се предприемат мерки за преодоляване на последиците от демографските промени“, коментира Дянкова.

Тя обясни, че се обмисля и за привличане на специалисти отвън.

„Мислим и за евентуални имигрантски потоци, които може да има към нашата страна. Трябва да се направят няколко хоризонтални стъпки по отношение на раждаемостта, смекчаване на въздействие на застаряване на населението върху пазара на труда, върху пенсионната система, политиката за дългосрочни грижи, политиката в системата на образованието“, посочи Дянкова.

Според нея трябва да се намери начин за финансово подпомагане на семействата с деца чрез увеличаване на средствата за социално подпомагане при раждане и отглеждане на дете. В по-далечна перспектива може да се мисли за отпадане на подоходната граница за получаване на помощи за деца.